Защо намаляват доходите и потреблението в ЕС?

Инвестиционният процент остава стабилен в ЕС и еврозоната, но на каква цена?

През първото тримесечие на 2025 г реалното потребление на домакинствата е намаляло с 0,2% на човек в еврозоната, след увеличение от 0,4% през предходното тримесечие. През същия период реалният доход на домакинствата за човек е намалял с 0,1% след увеличение от 0,2% през четвъртото тримесечие на 2024 г.

Тези данни идват от подробен набор от европейски секторни сметки проследявани редовно на всеки 3 месеца, публикувани от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз.

В ЕС реалното потребление на домакинствата на човек е намаляло с 0,3% през първото тримесечие на 2025 г., след увеличение от 0,4% през предходното тримесечие. В същото време реалният доход на домакинствата на глава от населението е намалял с 0,2% след увеличение от 0,3% през четвъртото тримесечие на 2024 г.

През първото тримесечие на 2025 г. брутният доход на домакинствата (в номинално изражение, сезонно коригиран) се е увеличил с 0,8% в еврозоната и с 1,0% в ЕС. Увеличението се обяснява главно с големия положителен принос на възнагражденията на наетите лица както в еврозоната, така и в ЕС. Обратно, текущите данъци и нетните социални осигуровки са основният отрицателен фактор.

Прага на спестяване на домакинствата леко се е увеличила както в еврозоната, така и в ЕС. През първото тримесечие на 2025 г. прага на спестяване се е увеличила с 0,1 процентен пункт (п.п.) в еврозоната и с 0,2 п.п. в ЕС в сравнение с предходното тримесечие.

Сред държавите членки, за които са публикувани данни, нормата на спестяване на домакинствата се е увеличила в седем държави членки и е намаляла в осем. Унгария е отбелязала най-голямо увеличение (+1,6 п.п.), следвана от Белгия и Нидерландия (и двете с +0,7 п.п.). В същото време най-голямо намаление е наблюдавано в Гърция и Португалия (съответно -3,6 п.п. и -3,0 п.п.).

Инвестиционният процент на домакинствата остава същият както в еврозоната, така и в ЕС

Сред държавите членки, за които са публикувани данни, инвестиционният процент на домакинствата се е увеличил в четири държави членки, останал е стабилен в шест и е намалял в пет. Нидерландия и Дания са отбелязали увеличение съответно с 0,6 процентни пункта и 0,2 процентни пункта, докато най-големи намаления са наблюдавани в Белгия (-0,5 процентни пункта), Гърция (-0,3 процентни пункта) и Унгария (-0,2 процентни пункта).

Първо съобщение, фокусирано върху данни за спестяванията на домакинствата и нивата на инвестиции в еврозоната, се публикува около 94 дни след всяко тримесечие. В сравнение с това прессъобщение от 3 юли 2025 г. за агрегираните данни за еврозоната, сезонно коригираният процент на спестяване на домакинствата за първото тримесечие на 2025 г. беше ревизиран надолу от 15,4% на 15,2%. Лихвеният процент на инвестиции остана непроменен на 9,1%.

В сравнение с прессъобщението от 28 април 2025 г., темпът на растеж на коригирания брутен доход на глава от населението в реално изражение за четвъртото тримесечие на 2024 г. беше ревизиран от 0,3% на 0,2% за еврозоната и от 0,6% на 0,3% за ЕС. Реалният темп на растеж на действителното потребление на домакинствата остана непроменен на 0,4% както за еврозоната, така и за ЕС.

Методи и дефиниции

Реалният доход на домакинствата на глава от населението се определя като коригирания брутен разполагаем доход на домакинствата, в номинално изражение, разделен на общия брой на населението (източник: концепцията на националните сметки) и на дефлатора (ценовия индекс) на крайните потребителски разходи на домакинствата.

Реалното потребление на домакинствата на глава от населението се определя като действителните крайни потребителски разходи на домакинствата, в номинално изражение, разделени на общия брой на населението (източник: концепцията на националните сметки) и на дефлатора (ценовия индекс) на крайните потребителски разходи на домакинствата.

Съставянето на европейските секторни сметки следва Европейската система от сметки 2010 (ESA2010) и обхваща периода от първото тримесечие на 1999 г. нататък. Данните идват от подробен набор от сезонно коригирани тримесечни европейски секторни сметки, публикувани от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Институционалните сектори обединяват икономически единици с общо сходни характеристики и поведение, а именно: домакинства (включително организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата), нефинансови корпорации, финансови корпорации, правителство и останалата част от света. В последния случай, за да се измерят външните транзакции на еврозоната/Европейския съюз, е необходимо да се премахнат трансграничните потоци в рамките на съответната зона.

Базата данни на Евростат включва подробни годишни и тримесечни секторни отчети на държавите членки на Европейското икономическо пространство и производни ключови показатели, публикувани около 120 дни след всяко тримесечие (които обхващат и годишни показатели, като например съотношението дълг/доход). Подмножество от тримесечни ключови показатели се публикува около 94 дни след всяко тримесечие.

Поради конвертирането в евро, темповете на растеж на агрегатите на Европейския съюз могат да бъдат повлияни от движенията на валутните курсове.

Източник

https://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-euro-indicators/w/2-25072025-AP