Второ четене в Бюджетната комисия с отхвърлени предложения
Напрегнато заседание на Бюджетна комисия очерта политическите разделения и очакванията за фискалната рамка на страната
След дълго и напрегнато заседание, продължило от 14:45 до малко след 22:00 часа, Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на второ четене проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 година. Дискусиите преминаха под знака на остри политически сблъсъци, многобройни предложения и взаимни обвинения между различните парламентарни групи.
Още в началото на разглеждането председателят на комисията Делян Добрев обърна внимание на предложенията, внесени от партия „Възраждане“, които според него представляват злоупотреба с право. Близо 38 000 предложения, внесени в електронен формат, бяха отхвърлени на основание тяхната допустимост, макар че депутатът Цончо Ганев настоя, че те са напълно законни и произтичат от конституционно гарантираното право на народните представители на законодателна инициатива.
Сред обсъжданите теми беше предложението на Асен Василев и народни представители от ПП-ДБ за увеличаване с 50% на данъчните облекчения за работещи родители с деца. Според изчисленията тази мярка би струвала на бюджета 210 млн. лв., но въпреки това не срещна одобрение от депутатите. Предложението бе подложено на прегласуване, но отново не успя да събере нужната подкрепа.
Друг спорен момент се оказа текстът, предвиждащ юридически лица да правят доброволни дарения към бюджета за реализиране на публични инвестиции. Инициативата, защитена от финансовия министър Теменужка Петкова, бе представена като възможност за данъчни облекчения и очаквани постъпления между 50 и 80 млн. лв. От своя страна Асен Василев остро разкритикува предложението, сравнявайки го с форма на икономически натиск върху бизнеса и го нарече „рекет“. Той изрази опасения, че държавата може да отказва публични инвестиции в определени райони при липса на „доброволни“ дарения от фирми.
Комисията не прие и предложенията на Мартин Димитров, Асен Василев и Димо Дренчев от „Възраждане“, които настояваха прагът за регистрация по ДДС да остане на досегашното ниво от 166 000 лв., вместо да бъде понижен на 100 000 лв. Димитров подчерта негативния ефект за малкия бизнес, докато Петкова отбеляза, че повишаването на прага е довело до спад в задълженията на редица фирми и загуба от около 139 млн. лв. за бюджета.
Не бяха приети и редица други предложения – например за промяна в начина на индексиране на заплатите в МВР, както и за двойно увеличение на данъците върху хазарта. Последното бе мотивирано от възможността за допълнителни приходи без да се натоварва осигурителната система, но Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ контрира с аргумента, че осигуровките са дългосрочна инвестиция в социалната система.
Значими критики предизвика и прехвърлянето на Българската банка за развитие (ББР) от Министерството на иновациите към Министерството на финансите. Асен Василев предупреди, че това ще превърне институцията от насърчителна в правителствена банка, рискувайки бъдещи финансови сътресения, напомняйки за случая с КТБ. От своя страна, Теменужка Петкова увери, че банката ще запази мисията си да подкрепя малкия и среден бизнес, като същевременно ще бъде инструмент за стратегически проекти.
Не получи подкрепа и предложението на Джевдет Чакъров от ДПС за премахване на банкови такси при използване на платежна сметка за основни операции, както и мерките за подобряване на психичното здравеопазване, предложени от Мартин Димитров, които предвиждаха допълнителни 63 млн. лв. чрез повишаване на хазартните такси.
Комисията отхвърли предложенията на Асен Василев и Мартин Димитров за ограничаване на тавана на новия държавен дълг през 2025 г. до 11,9 млрд. лв. и 12 млрд. лв. съответно. Проектобюджетът предвижда възможност за нов дълг до 18,9 млрд. лв., като общият държавен дълг може да достигне 61,7 млрд. лв., или 26,6% от БВП.
Фискалната рамка на проекта за 2025 г. предвижда дефицит от 6,4 млрд. лв. или 3% от БВП, като се планира той да бъде редуциран до 2,2% до 2028 г. Очакваният икономически растеж за 2025 г. е 2,8%, а БВП по текущи цени се очаква да достигне 215 млрд. лв.
Проектобюджетът съдържа нов акцизен календар за тютюневите изделия, усъвършенстване на фискалния контрол, както и увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица и земеделски стопани до 1077 лв. от 1 април 2025 г. Максималният осигурителен доход също ще се увеличава прогресивно през следващите четири години.
Минималната работна заплата ще се повиши от 933 лв. на 1077 лв. от началото на 2025 г., а осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ остава без промяна до 2027 г., когато се предвижда нейното поетапно увеличение. Пенсиите ще се осъвременяват по т.нар. „швейцарско правило“, като от 1 юли 2025 г. са предвидени допълнителни 1,033 млрд. лв. за тази цел.
В разчетите е заложено 5-процентно увеличение на разходите за персонал в секторите, за които не се прилагат други мерки за индексация. Политиката по отношение на възнагражденията в средното образование също е запазена, като учителските заплати ще бъдат 125% от средната брутна работна заплата за страната, с очакван разход от 499 млн. лв.
Комисията прие и промени в Семейния кодекс, предложени от ГЕРБ-СДС, с цел да се осигури нормалното функциониране на процедурите по национално осиновяване. Също така бе одобрено създаване на държавно предприятие към Министерството на земеделието, което да продава стоки от български производители с минимална надценка – мярка, която според вносителите цели да съкрати веригата на доставки и да намали цените на храните.
Законопроектът за държавния бюджет за 2025 година, макар и преминал през Комисията, ясно показа дълбоките разделения по отношение на приоритетите, социалната политика, данъчната тежест и ролята на държавата в икономиката. Следващите пленарни дебати се очакват с повишено внимание, тъй като финалната рамка на бюджета ще определи темпото на развитие и социално-икономическата стабилност на страната през идните години.
