„Вътрешна инфлация“ заплашва стабилността

Ръстът на доходите подхранва вътрешната инфлация и изисква спешна реакция

Не е време за самозаблуда. Управляващите не бива да се успокояват, че инфлацията е под контрол. Прогнозите им може и да не се сбъднат. В страната има силен вътрешен натиск върху цените. Причината е политиката на доходите.

Данните на НСИ за март 2025 г. показват, че средната работна заплата е нараснала с 11.1% спрямо същия месец на предходната година. Инфлацията обаче е едва 2.9%. Това означава реален ръст на заплатите с около 8%. Пенсиите също са се увеличили с почти 7%. Реалните доходи на населението растат със средно 7.9%, докато производителността се е повишила само с 2.8%. Това е значително разминаване.

По-високите доходи не водят до свръхтърсене в пълен мащаб. Увеличеното потребление се задоволява чрез внос. Така се влошава търговският баланс, но не се създава пряка вътрешна инфлация. Истинският натиск идва от другаде. Когато заплатите растат по-бързо от производителността, се увеличават разходите за труд. Себестойността на стоките се повишава. Това оскъпява продукцията и води до инфлация на предлагането. Този процес вече е в ход.

От началото на годината до юни цените се покачват стабилно. Обичайното поскъпване през лятото и есента ще ускори този ръст. Прогнозите на правителството вероятно ще бъдат надхвърлени.

Допълнителен натиск идва от нагласите на хората. Очакванията за инфлация също вдигат цените. Когато домакинствата и бизнесът вярват, че цените ще растат, те започват да харчат повече. Това ускорява спиралата. Политици, които се обявяват срещу въвеждането на еврото, допълнително засилват страховете. Заявленията, че страната не е готова и че ще има ценови шок, плашат хората. А страхът е най-силният проинфлационен фактор.

Смяната на валутата не е просто техническа операция. За много граждани това означава объркване и несигурност. Те се притесняват за бюджета си, за спестяванията, за дълговете. Колкото по-силно усещат риска, толкова по-бързо харчат. Това отново тласка цените нагоре.

Сенчестата икономика също играе роля. Над 30% от БВП е в сянка. Тези недекларирани пари също трябва да преминат към еврото. Затова се харчат или обменят. Част от тях вече отиват за покупки на автомобили, техника, жилища. Фиксираният курс към еврото създава усещане за последен момент за действие. Това предизвиква ускорен прилив на средства от сивия сектор. Официалната статистика не го отчита, но ефектът върху цените е реален.

Инфлацията почти сигурно ще надмине очакванията. Правителството трябва да действа навреме. Необходима е целенасочена антиинфлационна политика. Това е от ключово значение преди въвеждането на еврото, при изготвянето на бюджета за 2026 г. и в рамките на фискалната стратегия.

Опитът от периода 1997–2001 г. показва, че инфлацията може да бъде овладяна. Днес разполагаме с повече инструменти. Въпросът е дали ще бъдат използвани разумно. Само БНБ не може да се справи. Необходими са действия от изпълнителната и законодателната власт. Те трябва да са административни, фискални и структурни.

Нужно е да се ограничи ръстът на заплатите. Трябва да се насърчава конкуренцията на пазара на труда, включително чрез привличане на работна ръка отвън. Добре е да се отложи увеличаването на административни такси и акцизи. Временната подкрепа за местното производство ще помогне за задържане на цените. Необходимо е да се ограничи прехвърлянето на по-високи разходи върху крайните цени. Заплатите в публичния сектор не трябва да растат автоматично. Индексацията на доходите също трябва да бъде ограничена. За основни стоки като храни и лекарства могат да се въведат временни тавани на търговските надценки.

Сивата икономика трябва да се овладее. Един от начините е да се намали лимитът за кешови плащания от 10 000 на 2 000 лева. Плащанията в брой при покупка на имоти и коли трябва да бъдат забранени. Електронната отчетност в реално време към НАП трябва да стане задължителна. Банковите разплащания трябва да се стимулират. Малките фирми, които излизат на светло, трябва да получат облекчения.

Контролът трябва да се засили. Трябват повече проверки, повече инспекции и реални санкции. Гражданите трябва да бъдат окуражавани да участват. Кампании като „Искай касова бележка“ и „Работиш ли на светло?“ не са само лозунги. Те създават обществена подкрепа за стабилна икономика.

Ако има доверие във властта и ясен план, страната може да премине спокойно през този преход. Инфлацията не трябва да поставя под риск хората с ниски доходи. Решенията трябва да се вземат сега.