Приходите от осигуровки растат, проблем за бизнеса
Повишените осигуровки водят до по-високи постъпления в бюджета, но предизвикват напрежение сред малките фирми и самоосигуряващите се
Само дни след влизането в сила на новите размери на минималната работна заплата и осигурителните доходи, първите индикатори сочат към нарастване на приходите от осигурителни вноски. Според източници от Националната агенция за приходите, очакванията са за допълнителни над 300 млн. лв. годишно, като най-осезаемо ще бъде увеличението при фондовете „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“.
Минималната работна заплата вече е 1077 лв., а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е приравнен към нея. Максималният осигурителен доход също е повишен – от 3750 на 4130 лв., което означава, че хората с високи доходи и техните работодатели ще внасят значително повече.
Кой плаща повече?
Най-силно засегнати са три основни групи:
- Самоосигуряващи се лица, включително фрийлансъри, занаятчии, адвокати и артисти. Те трябва да внасят най-малко 213,25 лв. месечно за пенсия (по фонд „Пенсии“ – 19.8%) – с близо 30 лв. повече от предишните месеци.
- Работодатели и служители в ИТ сектора и финансите, където средните заплати често надвишават максималния праг. За тях новите тавани означават по-високи месечни вноски, като за някои компании това е допълнителен разход от хиляди левове на месец.
- Граждани, закупуващи стаж за пенсия, които вече плащат по 213,25 лв. на месец (или 2559 лв. за година), вместо досегашните 184,73 лв.
Ефект върху бюджета и пазара на труда
Финансовото министерство залага на устойчив ръст на приходите от осигуровки, за да финансира социалните системи и пенсиите. В същото време икономисти предупреждават, че натискът върху дребния бизнес се увеличава – особено за фирми в сивия сектор, където ръстът на осигуровките може да доведе до увеличаване на недекларираната заетост.
По данни на НСИ, в края на 2024 г. близо 24% от всички наети в страната са се осигурявали на минималната заплата. С новите прагове тази група ще генерира по-високи постъпления за бюджета, но и ще бъде подложена на по-голям разходен натиск.
Работодателски организации като БСК и АИКБ настояват за дългосрочна предвидимост при определяне на осигурителните прагове и търсят механизъм за обвързване с реални икономически показатели, а не политически решения. През юни се очаква да започне преглед на ефекта от промените, който ще бъде включен в средногодишната фискална прогноза.
