Инфлацията след еврото ще е слаба и временна
Слабата инфлация при еврото няма да застраши ценовата стабилност в България
Всяко повишение на инфлацията след приемането на еврото в България ще бъде незначително и краткотрайно. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за специализираната медия MNI. По думите му, лихвените проценти в България и еврозоната са близо до неутралните нива. Информацията беше потвърдена и от съобщение на БНБ.
Министерството на финансите припомни, че според последните данни на Евростат за април 2025 г., инфлацията в България е 2,7%. Това е под референтната стойност от 2,8%, което означава, че страната изпълнява критерия за ценова стабилност. Радев посочва, че инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се влияе основно от външни фактори и вътрешни разходи. Те отразяват процеса на догонване спрямо по-развити икономики.
Според него, поради напредналата реална конвергенция с еврозоната, рискът от инфлационни отклонения е нисък. Управителят на БНБ е съгласен с мнението на Европейската централна банка, че текущите краткосрочни лихви са близо до естественото си равнище. Това важи и за България.
В предходни периоди е имало разминаване между реалния и естествения лихвен процент. Реалният е бил под естествения, което е сигнализирало за разхлабени парични условия. От средата на 2024 г. обаче разликата вече е почти изчезнала.
БНБ ще следи цените по време на двойното обозначаване – в лева и евро. Радев смята, че опитът на други страни в еврозоната показва, че ефектът от еврото върху инфлацията е ограничен и краткотраен.
Хърватия въведе еврото през 2023 г. в условия на глобална инфлация и напрежение в предлагането. България е в различен контекст, с геополитически рискове, но според Радев това не променя основите на прехода. По думите му, не се очакват значими разлики в техническия и институционалния процес на присъединяване. България е добре подготвена.
Високата ликвидност в банковия сектор означава, че намалението на минималните резерви – от 12% на 1% – няма да повлияе силно на инфлацията. Следването на политиката на ЕЦБ ще засили ефекта ѝ в страната. При стабилен банков сектор, нисък дълг и устойчива икономика, България влиза в еврозоната с добри макроикономически показатели.
Всяка страна има специфики, каза Радев, но не вижда области, в които България е неподготвена. Не очаква да се разчита на ЕЦБ за решаване на потенциални проблеми.
Накрая той посочи, че обществените тревоги около еврото често се преувеличават. Те се използват от политици с краткосрочни цели, но тези гласове не са доминиращи в парламента.