Имотите поскъпват – вътрешната миграция и еврозоната са факторите
Цените на имотите растат заради миграция, еврозона и ограничено предлагане
България води по ръст на цените на жилищата в Европа за последното тримесечие на 2024 г. Основните причини са вътрешната миграция, очакваното влизане в еврозоната и ниското предлагане. Това заяви консултантът и брокер Добромир Ганев от Komfort & Foros Brokers в ефира на Bloomberg.
Около 47-50% от пазара се концентрира в шестте големи града, плюс община Несебър. Тези места привличат вътрешна миграция, което силно влияе върху търсенето на имоти.
Очакванията за присъединяване към еврозоната също оказват влияние. Проучванията показват, че в повечето случаи страните отбелязват скок в цените преди и след влизането. Пример – Латвия. Година преди присъединяването ѝ цените са се покачили с 6%, а след това – със 7,3%.
Причината е повишеното търсене. Купувачите и инвеститорите имат повече доверие и готовност за сделки. Много хора в момента изчакват, което задейства допълнително търсене. Еврозоната се възприема като знак за стабилност. Това обикновено води до ръст на цените, доходите и стандарта на живот.
Ганев подчерта, че България е трайно в топ 10 по ръст от 2010 г. насам. Цените са нараснали с 120-130% за този период. Лидер е Унгария с 234% ръст, следвана от Естония, Литва, Латвия и Чехия. Единствената страна извън Източна Европа в класацията е Португалия.
Това се обяснява с по-бърз ръст на възнагражденията спрямо развитите икономики. Влияние има и ограниченото предлагане на имоти през последната година. Дори инвеститорите не са активни с ново строителство, особено в София.
Психологическият фактор също играе роля. Хората очакват ръст на цените след приемане на еврото. Освен това паричният поток от работещите в чужбина остава значителен – около 1,3 млрд. евро за 2024 г.
На пазара все повече участници са млади хора. Те купуват жилища по-рано от предишни поколения. Интересен факт е, че 70-80% от търсенето е свързано със собствени нужди, а не с инвестиционна цел. Делът е по-нисък спрямо периода преди COVID, но остава водещ.
