ЕС настоява за повече счетоводна прозрачност
Новите европейски директиви за корпоративна устойчивост променят отчетността на компаниите – как българските фирми ще отговорят на нарастващите изисквания?
Европейският съюз засилва натиска върху бизнеса за по-висока счетоводна и нефинансова прозрачност. С приемането на Директивата за корпоративна устойчивост на отчетността (CSRD), компаниите в целия съюз – включително и в България – ще бъдат задължени да разширят значително обхвата на публично оповестяваната информация.
Това не е просто административна промяна. Това е стратегическа трансформация, която ще изисква адаптация на вътрешните процеси, дигитализация и активно включване на ръководствата.
Какво представлява CSRD?
CSRD е част от мащабния план на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и цели да уеднакви стандартите за нефинансова отчетност. До момента само големите публични компании имаха подобни задължения. Сега обаче, от 2025 г. новите правила обхващат и всички средни и големи предприятия с поне 250 служители, над 40 млн. евро оборот или активи за над 20 млн. евро.
Компаниите ще трябва не само да докладват за своите финансови резултати, но и за въздействието си върху климата, социалната сфера, трудовите права, човешките ресурси, управленските практики и дори веригата на доставки.
Българският бизнес: готов ли е?
Въпреки че у нас все повече компании възприемат политики за корпоративна устойчивост, само малък процент реално подготвя интегрирани нефинансови отчети. Това създава риск от изоставане, особено за фирми, които имат международни партньори, достъп до европейски фондове или работят на външни пазари.
„Много от малките и средни предприятия в България все още разглеждат устойчивостта като периферна тема, а не като част от основната си бизнес стратегия“, коментира Ива Николова, експерт по ESG консултиране. „Сега вече няма да е въпрос на избор, а на задължение.“
Какво ще се промени на практика?
- Нов формат на отчетността: фирмите ще трябва да използват Европейските стандарти за устойчивост (ESRS), разработени от EFRAG (European Financial Reporting Advisory Group).
- Одит на нефинансовата информация: съответствието със CSRD ще подлежи на независима верификация от одитори.
- Дигитализация: отчетите трябва да бъдат в машинночетим формат, което предполага ИТ адаптация и дигитални инструменти за събиране на данни.
- Риск от санкции: националните регулатори, включително Комисията за финансов надзор в България, ще имат правомощие да налагат глоби при неизпълнение.
Риск или възможност?
Докато някои бизнеси възприемат CSRD като административна тежест, други виждат шанс за подобряване на репутацията, устойчивостта и достъпа до финансиране. Все повече международни инвеститори и банки изискват ESG данни като част от критериите си за партньорство.
Европейският инвестиционен фонд вече поставя изисквания за ESG интеграция като условие за инвестиции, а част от българските фондове за рисков капитал започнаха да следват същия модел.
Какво предстои?
България все още не е финализирала транспонирането на директивата, но Министерството на финансите подготвя нормативни промени. Очаква се те да бъдат внесени за обществено обсъждане до средата на 2025 г.
Междувременно бизнесът трябва да започне подготовка сега – чрез одит на текущите си практики, идентифициране на рискове и създаване на вътрешни екипи за устойчиво управление.
