България поиска извънредни доклади по пътя към еврозоната
Министърът на финансите и управителят на БНБ отправиха официално искане за еврозоната до Европейската комисия и Европейската централна банка
Днес Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ) направиха значима стъпка към присъединяването на България към еврозоната. Министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха и изпратиха съвместно писмо, с което се отправя искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията. Писмото е адресирано до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Решението на Народното събрание и правителството
Това искане е направено в изпълнение на Решението на Народното събрание от 26 юли 2024 г. за ускоряване и завършване на процеса по подготовка за приемане на еврото в България. Освен това, то следва и решението на правителството от 24 февруари 2025 г., което предвижда отправянето на такова искане към Европейската комисия и Европейската централна банка.
От Министерския съвет уточняват, че целта на извънредните доклади е да се оцени готовността на България да приеме еврото като официална валута. Подобни доклади разглеждат важни показатели като инфлация, държавен дълг, стабилност на публичните финанси и съответствието на българската икономика с критериите на еврозоната.
Оценка и следващи стъпки
Премиерът Росен Желязков коментира по-рано днес, че конвергентните доклади ще бъдат изготвени и публикувани в началото на юни. След изготвянето на докладите ще последва дълъг процес, при който Европейската централна банка и Европейската комисия ще направят детайлна оценка на съответствието на България с критериите за членство в еврозоната.
Тази оценка ще бъде разгледана в няколко ключови институции, включително Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕкоФин), Еврогрупата и Европейския парламент.
Конвергенционните критерии – какво включват?
Конвергенционните критерии, известни също като критериите от Маастрихт, са основен компонент при оценката на готовността на дадена държава да се присъедини към еврозоната. Те включват следните показатели:
- Ценова стабилност – Държавата трябва да поддържа ниска инфлация, близка до средната инфлация на трите страни с най-добри показатели.
- Фискална стабилност – Държавният бюджетен дефицит не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП.
- Стабилност на валутния курс – Националната валута трябва да бъде стабилна и да не е девалвирала значително спрямо еврото в рамките на последните две години.
- Дългосрочни лихвени проценти – Те трябва да са стабилни и в съответствие с най-добрите показатели на държавите от еврозоната.
Ползите от присъединяването към еврозоната
Присъединяването към еврозоната ще донесе редица ползи за България, сред които:
- Повишена икономическа стабилност – Еврото е стабилна валута, която ще намали валутния риск за българския бизнес.
- Улеснена търговия и инвестиции – Членството в еврозоната ще улесни търговските операции с другите страни от еврозоната и ще направи България по-привлекателна за инвеститори.
- По-ниски лихвени проценти – Достъпът до по-ниски лихвени проценти ще подпомогне икономическия растеж и ще улесни кредитирането.
Въпреки ползите, процесът на присъединяване към еврозоната не е лишен от предизвикателства. Сред тях са необходимостта от поддържане на ниска инфлация, ефективно управление на публичните финанси и гарантиране на стабилността на банковия сектор. България ще трябва да продължи да следва стриктна финансова политика, за да изпълни изискванията на еврозоната.
С предприетите действия от Министерството на финансите и БНБ, България прави решителна крачка към присъединяването си към еврозоната. Процесът предстои да бъде продължителен и сложен, но ако бъде завършен успешно, страната ще се присъедини към клуба на държавите с обща валута – еврото, което ще донесе икономически и финансови ползи в дългосрочен план.
