България без визия за труда: Пропуските в Плана за заетостта
Новият план за заетост пренебрегва ключови проблеми на пазара на труда
Вместо ясна стратегия за пазара на труда, новият План за насърчаване на заетостта залага на разхвърляни инициативи и чиновнически формализъм, които оставят извън фокуса най-неотложните проблеми.
Най-новият План за насърчаване на заетостта в България за 2025 г. не само че не отговаря на реалните предизвикателства пред трудовия пазар, но и създава усещане за дежавю – все същите мерки, същите проблеми, същото чиновническо безвремие, посочва Зорница Славова, от Института за пазарна икономика (ИПИ). В документ, който трябва да отразява приоритетите на държавата за развитието на заетостта, липсва ясна визия за връзката между образование и пазар на труда, за миграцията, за работната сила в сянка и за квалификацията, адекватна на новите реалности.
Основният проблем е, че планът не тръгва от анализ на пазара на труда, а от механично изпълнение на бюджетни процедури. Икономиката се променя с ускорени темпове – автоматизация, демографски срив, дигитализация и нови модели на заетост. Но държавата продължава да третира труда по модела на началото на 2000-те. Бюджетните програми са ориентирани към „активиране на неактивни“, без да зададат реална посока: какъв тип заетост създаваме, за кого, и с какъв ефект за икономиката.
Особено показателна е липсата на координация с образователната система. България все още не може да изгради устойчива връзка между професионалното образование и нуждите на работодателите. Планът отбелязва като „предизвикателство“ несъответствието между търсенето и предлагането на работна ръка, но не предлага реални механизми за преодоляването му. Няма и намек за нуждата от гъвкави модели на обучение и преквалификация, които да отговорят на динамиката на индустриите.
На фона на бързо застаряващото население, демографската криза е спомената формално – без да се разглежда в дълбочина въпросът как България ще компенсира липсата на трудоспособни хора. Емиграцията също остава встрани, въпреки че хиляди българи напускат страната ежегодно, а завръщането на висококвалифицирани кадри от чужбина не се насърчава системно. Планът не съдържа и ясни инструменти за интегриране на уязвими групи – младежи, хора с увреждания, възрастни над 55 години – отвъд стандартните програми със спорен ефект.
За иновации на трудовия пазар – дума не става. В епоха, в която дистанционната работа, платформената икономика и самонаетите лица променят из основи разбирането за заетост, Планът остава глух. Няма нито визия за регулации на новите форми на труд, нито предложения за социална защита на гиг работниците. Вместо това се залага на класически „обучения“ и временни субсидии, без да се адресира дългосрочната устойчивост на работните места.
Критично липсва и поглед върху регионалните различия. Малките общини и селските райони продължават да се обезлюдяват, а мерките в Плана изглеждат сякаш писани с мисъл само за големите градове. В същото време местните бюра по труда, които би трябвало да са в основата на политиката по заетост, са оставени без ресурс и капацитет да излязат извън чисто административната си роля.
Всичко това показва една притеснителна тенденция: държавата не мисли стратегически за работещите хора. Политиките се свеждат до разпределение на европари, отчетност на дейности и постигане на индикатори, без връзка с реалната картина на труда в България. Това не е план, това е счетоводен отчет, който се нарича „стратегия“.
На фона на това, нуждата от дълбока промяна е очевидна. България трябва да заложи на работеща политика за заетост, ориентирана към бъдещето – с акцент върху уменията, иновациите, мобилността и достойните условия на труд. В противен случай плановете ще продължат да се пишат, хората ще продължат да заминават, а икономиката ще продължи да страда от хроничен дефицит на квалифицирани кадри.
