Бойкотът на хранителните вериги в България
Потребителската инициатива по хърватски модел в България и нейните възможни последствия на 13 февруари
На 13 февруари четири организации в България обявиха бойкот на търговските вериги и магазините за хранителни стоки. Основните мотиви зад акцията са недоволството от високите цени на хранителните продукти и желанието за по-голяма държавна намеса в ценовото регулиране. Кампанията е подкрепена от бившия омбудсман Мая Манолова, както и от организации като Федерацията на потребителите в България и „Системата ни убива“.
Какви са мотивите за бойкота?
Според организаторите на инициативата, в последните седмици се наблюдава драстично поскъпване на стоки от първа необходимост, което създава финансов натиск върху домакинствата. Те посочват, че същите продукти в международни търговски вериги в Западна Европа се предлагат на значително по-ниски цени, отколкото в България.
Основните искания на протестиращите включват:
- Намаляване на цените чрез законодателни мерки като таван на надценките на основни храни.
- По-активна роля на правителството в контрола върху търговските практики.
- Подкрепа за местното производство като начин за понижаване на крайните цени.
Икономически анализ – възможен ли е ефектът?
Според председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов, подобен бойкот може да има ограничен ефект, тъй като цените се формират на пазарен принцип, а не чрез централизирано регулиране.
„Наблюдаваме плавен, но устойчив възходящ тренд в почти цялата гама от хранителни продукти. Основните фактори за това са международните търговски процеси, климатичните промени и геополитическата нестабилност“, посочва Иванов.
Същевременно, някои продукти като захарта са поевтинели с 19% на годишна база, което показва, че пазарната динамика не е еднопосочна. Организаторите на бойкота обаче настояват, че само чрез масов потребителски натиск може да се постигне реална промяна.
Международни примери – какво се случи в Хърватия?
Българската инициатива се вдъхновява от Хърватия, където подобни бойкоти доведоха до намеса на държавата и налагане на таван на цените на 70 основни продукта. След четири организирани протеста хърватското правителство разшири първоначалния списък от 30 стоки с още 40 артикула, чийто цени бяха регулирани.
Този прецедент показва, че при достатъчно силен обществен натиск държавата може да се ангажира с по-сериозни регулаторни мерки. Въпросът, който остава открит за България, е дали правителството ще се вслуша в исканията на потребителите или ще се придържа към принципите на свободния пазар.
Какво следва?
Организаторите на бойкота обявиха, че акцията няма да бъде еднократна и че ще продължат с различни форми на протест, ако не видят конкретни мерки от страна на държавата. Вече са внесени законопроекти за регулиране на надценките върху хранителните продукти, които предстои да бъдат разгледани в парламента.
Въпросът, който остава, е дали бойкотът ще постигне реална промяна или ще остане просто като символичен акт на недоволство. Единственото сигурно е, че темата за цените на храните ще остане в центъра на общественото внимание и през следващите месеци.
