Бюджетният дефицит на България се удвои до 1.9 млрд. лв.
В началото на 2025 г. финансите на България влизат в червено, а експерти предупреждават за нужда от структурна дисциплина и дългосрочна фискална визия.
По данни на Министерството на финансите, бюджетният дефицит на България за първото тримесечие на 2025 г. вече възлиза на 1.9 милиарда лева, което е почти два пъти повече в сравнение със същия период на предходната година. Финансовото министерство отчита значително изоставане на приходите спрямо планираните разходи, като това поставя допълнителен натиск върху усилията за фискална стабилност.
Причините за увеличения дефицит са многофакторни – забавени постъпления от европейски програми, по-високи социални и капиталови разходи, както и ефектът от въвеждането на новите прагове за минимална работна заплата и осигуровки. Допълнително, в условия на по-бавен от очакваното икономически растеж (прогноза под 2.5% за 2025 г.), приходната част на бюджета остава нестабилна.
Фискален натиск и политическа нестабилност
Увеличеният дефицит се случва на фона на първия вот на недоверие към правителството на Росен Желязков и нарастващи опасения сред бизнеса за възможно забавяне на публични плащания. Част от антикризисните програми, включително компенсации за енергийни разходи и субсидии за заетост, вече се ревизират, а МФ подготвя средносрочна бюджетна актуализация, която трябва да бъде внесена в Народното събрание до средата на април.
Експертите предупреждават, че липсата на фискална рамка за 2026 и 2027 г., както и отсъствието на ефективни антикорупционни мерки в управлението на публични средства, могат да подкопаят доверието на инвеститорите и международните финансови институции.
Какво следва?
Според анализатори от Института за пазарна икономика, България все още има ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП (около 22%), което дава възможност за по-гъвкава политика. Въпреки това, при продължаващ дефицит над 3% от БВП, страната рискува да излезе извън Маастрихтските критерии, което ще постави под въпрос напредъка към еврозоната.
Призивите от страна на работодателските организации са за по-бързо съкращаване на неефективните разходи, по-строга бюджетна дисциплина и въвеждане на автоматични механизми за контрол върху капиталовите проекти.
