Безработицата в България продължава да спада. На какво се дължи?

Понижаващите се нива на безработицата в България – сигнал за стабилизиращ се трудов пазар

През януари 2025 г. безработицата в България намалява до 3,9%, показват актуалните данни на Евростат. Това представлява понижение с 0,7 процентни пункта в сравнение със същия месец на предходната година, когато равнището ѝ е било 4,6%. Спрямо последните два месеца на 2024 г. – ноември и декември – спадът е по-скромен, с 0,1 процентен пункт от 4% на 3,9%. Тези данни потвърждават положителната тенденция на трудовия пазар в страната.

Тенденции при младежката безработица

Младежката безработица, която засяга хората на възраст до 25 години, бележи значителни колебания. През януари 2025 г. тя достига 10,1%, което представлява сериозно намаление спрямо първия месец на 2024 г., когато нивото ѝ е било 15,4%. Въпреки това, в сравнение с декември 2024 г. (9,6%), се наблюдава леко повишение. Това показва известна нестабилност на пазара на труда за младите хора, която все още остава предизвикателство.

Общата картина на безработицата в ЕС и еврозоната

Стабилизацията на нивата на безработицата не е само българска тенденция. В рамките на Европейския съюз (ЕС) безработицата през януари 2025 г. се задържа на ниво от 5,8%, което представлява понижение спрямо 6,1% година по-рано. Подобен тренд се наблюдава и в еврозоната, където безработицата спада до 6,2% спрямо 6,5% през януари 2024 г.

Общо 12,824 милиона души в ЕС са били безработни през януари 2025 г., като 10,655 милиона от тях се намират в рамките на еврозоната. В сравнение с декември 2024 г., броят на безработните намалява с 8 хиляди души в ЕС и с 42 хиляди души в еврозоната. Още по-впечатляващо е намалението на годишна база – с 510 хиляди души в ЕС и с 547 хиляди души в еврозоната.

Младежка безработица в ЕС и еврозоната

По отношение на младежката безработица, 2,856 милиона младежи под 25-годишна възраст са били безработни в ЕС през януари 2025 г., като 2,263 милиона от тях се намират в еврозоната. Общата младежка безработица достига 14,6% в ЕС и 14,1% в еврозоната. В сравнение с декември 2024 г. има леко увеличение на безработните младежи със 17 хиляди души в ЕС и с 3 хиляди души в еврозоната. Въпреки това, на годишна база броят на безработните млади хора спада с 36 хиляди души в ЕС и с 93 хиляди души в еврозоната, което е положителен знак за икономиката.

Интересен аспект в анализа на безработицата е разграничението по пол. В рамките на ЕС нивата остават стабилни спрямо декември 2024 г. – 6% за жените и 5,6% за мъжете. В еврозоната се наблюдава леко по-висока безработица при жените (6,4%) в сравнение с мъжете (6%).

В България обаче ситуацията е обратната – при мъжете безработицата достига 4,5%, докато при жените е едва 3,3% през януари 2025 г. И при двата пола се отчита спад спрямо предходната година, когато равнището за мъже и жени е било по 4,6%.

Понижаването на безработицата в България до 3,9% е ясен знак за икономическа стабилност и възстановяване на трудовия пазар. Основните фактори, които вероятно допринасят за този положителен тренд, включват:

• Икономически растеж – Възстановяването на икономиката след трудните години на глобални предизвикателства създава нови работни места и стимулира заетостта.
• Стратегии за младежка заетост – Въпреки че младежката безработица все още остава висока, наблюдаваното намаление спрямо 2024 г. е показателно за ефективността на програмите за подкрепа на младите хора.
• Сезонни фактори – Началото на годината традиционно се характеризира с определени корекции в трудовата заетост, но устойчивият спад на безработицата показва трайно подобрение.

Нивото на безработица в България продължава да намалява, което е положителен сигнал за икономиката и работната сила. Въпреки предизвикателствата пред младежката заетост, както и динамиката в заетостта по пол, като цяло тенденцията е обнадеждаваща. Ако тези трендове се запазят, България може да продължи да укрепва своя трудов пазар и да осигури по-добри възможности за заетост в бъдеще.