Европа приютява учените, отхвърлени от САЩ

На фона на драстични съкращения във финансирането на научната дейност в САЩ, университети и изследователски институции в ЕС отварят врати за американски таланти и виждат в кризата шанс за укрепване на научния си капацитет

Уволнението на испанския морски биолог Давид Диас Дехеан от Националната администрация за океанографски и атмосферни изследвания (NOAA) в Маями бележи само началото на вълната от съкращения в американските научни институции. От началото на 2025 г., администрацията на президента Доналд Тръмп оряза финансирането за университети и изследователски организации, което предизвика масово безпокойство сред учените в САЩ.

Сред засегнатите са не само преподаватели от водещи университети като Харвард, Колумбия и Джон Хопкинс, но и млади изследователи, чиято кариера сега започва. Диас Дехеан, чиято работа е насочена към устойчивия риболов, е един от мнозина, които вече насочват поглед към Европа. „Искам да работя там, където ще ми позволят да правя наука“, казва той пред Reuters.

Администрацията защитава мерките с аргумента, че съкращенията са част от по-широка стратегия за ограничаване на държавния дълг и че средствата ще се пренасочат към изследвания с „висока възвръщаемост“ за данъкоплатците.

Европа отговаря с отворени врати

В същото време Европа улавя възможността. Европейски университети и правителства реагират координирано, за да привлекат американски учени. Франция, Германия и Испания призоваха Европейската комисия да улесни придвижването на академични кадри от САЩ. Европейският съвет за научни изследвания вече удвои бюджета за трансфер на учени до 2 млн. евро на кандидат.

Програмите се множат: университетът Екс Марсилия стартира инициатива „Безопасно пространство за наука“ с интерес от над 120 американски учени, включително такива от НАСА и Станфорд. В същото време Нидерландия обяви създаването на фонд за привличане на водещи чуждестранни учени, а в Германия коалиционното споразумение предвижда прием на до 1000 изследователи.

„Настоящата политика в САЩ е нашият шанс да изградим научен суверенитет“, заявява ректорът на Техническия университет в Айндховен Роберт-Ян Смитс.

Миграция на знанието или дългосрочна промяна?

Преходът обаче не е безпроблемен. Езикови и правни бариери, разлики в трудовите практики и по-ниско заплащане са част от трудностите, които учените посочват като препятствия пред преместването. Но въпреки това настроенията се променят.

Майкъл Олесен от Вашингтон отбелязва, че макар да не е лесна, Европа изглежда все по-привлекателна. Липсата на стабилно финансиране и несигурността в САЩ изострят проблема с така нареченото „изтичане на мозъци“.

Докато администрацията на Тръмп продължава атаките си срещу политиките за многообразие и институциите, европейските университети се позиционират не просто като алтернатива, а като новия магнит за глобалния научен елит. В основата на тази трансформация стои не само въпросът за работата, а за свободата – академична, политическа и социална.