Брутната минимална стойност на възнагражденията у нас достигна 1077 лв.
От 1ви януари 2025 г. официално минималния праг на работната заплата се качи от 933 лв. на 1077 лв., уредено от Министерски съвет през октомври 2024 г. Това събитие събуди редица възражения, включително и от страна на АИКБ, които го определиха за “нелогично”. Въпреки това, увеличението е факт. Основното питане на служителите е обаче, дали тяхната заплата ще нарасне успоредно с минималната.
Законът казва “Не”
Принципът на пазарната икономика, каквато и е българската, установява ред, в който държавните органи не могат да се месят в частни бизнес политики. Това включва и решенията, които се взимат на вътрешно фирмено ниво за определяне възнагражденията на служителите.
В България, както и в други пазарни икономики, държавата не се намесва директно в определянето на заплатите в частния сектор. Възнагражденията се определят от работодателите въз основа на пазарните условия, търсенето и предлагането на труд, както и от вътрешнофирмените политики и стратегии. Въпреки това, държавата може да влияе индиректно чрез минималната работна заплата, която се определя с постановления на Министерския съвет, но няма как да заложи в бюджета частни възнаграждения, единствено може да регулира тези на държавните служители.
Пазарната икономика също така се характеризира с децентрализирано вземане на решения, където индивидуалните икономически агенти (фирми и домакинства) взаимодействат свободно на пазара, ръководени от собствените си интереси. Тази система насърчава иновациите и ефективното разпределение на ресурсите, като същевременно предоставя гъвкавост и адаптивност към променящите се икономически условия.
Практиката казва “Да”
Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) в България системно води до увеличение на средната работна заплата (СРЗ), както се вижда от примерите през 2024 г., когато МРЗ се увеличи от 780 лв. на 933 лв., а СРЗ нарасна с 16.8% до 2198 лв.Подобен сценарии наблюдаваме и през 2023 г., когато ръстът на МРЗ от 710 лв. на 780 лв. доведе до увеличение на СРЗ с 13.7%. Тази успоредна зависимост се обяснява с икономическия растеж, необходимостта от компенсиране на инфлацията, адаптирането на заплатите в различни сектори и правителствените политики, които изискват корекции нагоре за по-квалифицирани позиции, за да се поддържа разликата в заплащането. Това повишение стимулира икономическата активност, подобрява жизнения стандарт и намалява неравенствата, въпреки че изисква внимателно управление, за да се избегнат негативни ефекти като инфлационен натиск.
В кои сектори е най-вероятно увеличение?
През 2025 г. се очаква най-драстичен ръст на заплатите в сферата на здравеопазването, където недостигът на квалифицирани кадри и високото търсене на услуги стимулират значителни увеличения. От друга страна през 2025 г. ни очаква още по-висока технологизация в частния сектор, следователно основните опасения за недостиг на работна сила на ключови позиции, наример в обслужващия сектор. Очакванията ни са при техните възнаграждения да няма драстична промяна.
Други сектори с прогнозирани увеличения включват аутсорсинг услугите (BPO), държавното управление, образованието, както и хотелиерството и ресторантьорството, където ръстовете достигат от 9% до 13% през изминалата 2024 г. Основните фактори за тези тенденции са инфлацията, недостигът на кадри и необходимостта от поддържане на конкурентоспособност, което прави повишението на възнагражденията неизбежно в стратегически важни индустрии.
Краткият отговор дали ще скочат заплатите, които не са на прага на минималното възнаграждение е “да”. От това зависи обаче дали ще наблюдаваме икономически ръст в страната. Можем да се надяваме на една стабилна година заради успешната ни интеграция в Европейските структури още в началото 2025та.
