България рискува да изпусне златен шанс за обновление на железопътния транспорт поради административни спънки и кратки срокове за усвояване на европейско финансиране. Какво означава това за бъдещето на железниците у нас?
България беше на път да получи 3 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост, които щяха да финансират цялостна модернизация на железопътния транспорт. Първоначалните планове включваха закупуване на 35 едноетажни мотриси, маневрени локомотиви и други ключови обновления. Вместо това, страната е на път да усвои едва 520 милиона лева, покриващи 20 електрически мотриси и девет маневрени локомотива.
Липсата на стратегическо планиране и неуспехът да се спазят строгите европейски изисквания рискуват да превърнат обещаващия проект в половинчата реализация. Това не само ще забави модернизацията, но и ще остави страната с остарял железопътен транспорт в период, когато европейските държави активно инвестират в екологични и бързи железопътни мрежи.
Решението на ВАС – възможност или усложнение?
Скорошното решение на Върховния административен съд (ВАС) в полза на консорциума „Булему“, воден от френската Alstom, усложнява ситуацията. ВАС отмени решенията за класиране на конкуренти като Stadler Polska и PESA, позовавайки се на липса на валидни разрешителни. Това върна процедурата в изходна точка, оставяйки Министерството на транспорта пред дилема: да продължи със закъснението или да прекрати процедурата.
Прекратяването на поръчката би било равносилно на капитулация – Европейската комисия изисква проектите да бъдат завършени до края на август 2026 г., а всяко отлагане намалява шансовете за спазване на срока.
Половинчати решения – знак за системна слабост?
Министерството на транспорта вече подписа договор за доставка на 20 мотриси с консорциума „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“, което на пръв поглед изглежда като положителна стъпка. Въпреки това, изпълнението на този договор няма да компенсира мащабните липси в предвидената модернизация.
Липсата на напредък в две от трите големи поръчки за железопътни превозни средства е знак за дълбоките административни и структурни проблеми в държавната система за управление на проекти. Съществува реална опасност страната да се окаже с изоставане не само в транспорта, но и в способността си да привлича и ефективно да усвоява европейски средства.
Какво ще загубим?
Пропуснатите възможности няма да засегнат само настоящето, но и бъдещето на железопътния транспорт в България. Липсата на модернизация ще затрудни изпълнението на стратегическите цели за намаляване на въглеродните емисии и преход към устойчиви транспортни решения. Освен това, остарелият подвижен състав ще ограничи конкурентоспособността на железниците спрямо автобусния и автомобилния транспорт.
Сценарият на пълен провал в усвояването на средствата е мрачен, но не неизбежен. За целта са необходими бързи и координирани действия от страна на Министерството на транспорта, както и прозрачност и стратегическо планиране. Включването на частни компании в предоставянето на обществена услуга за пътнически превози може да бъде решение, но то изисква внимателно проучване и ясна визия за бъдещето.
България е на кръстопът – дали ще успее да постигне дори частична модернизация на железниците или ще се нареди сред страните с неуспех в усвояването на европейски средства? Отговорът на този въпрос ще покаже не само способността на държавата да управлява сложни проекти, но и готовността ѝ да се интегрира в една все по-екологична и ефективна транспортна система.
