Разнопосочни интереси и позиции на депутати, финансисти и икономисти около държавния бюджет
Проектът за Закон за държавния бюджет за 2025 г., предложен от служебния министър на финансите Людмила Петкова предизвика остри дебати между Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), народните представители в 50-ото Народно събрание, финансисти и икономисти. Основните противоречия произтичат от различията между интересите на бизнеса, синдикатите и държавните институции. Докато бизнесът настоява за икономии чрез замразяване на заплатите и съкращения в администрацията, синдикатите изискват по-високи социални обезщетения. Финансовото министерство пък залага на амбициозни данъчно-осигурителни мерки и еднократни приходи, които да компенсират дефицита.
Бизнесът – риск за икономическата стабилност и невъзможност за влизане в Еврозоната
Бизнесът, представен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), изрази категоричното си несъгласие с възможността за увеличаване на данъците. Според изпълнителния директор Добрин Иванов това би създало допълнителен натиск върху предприятията и би забавило икономическия растеж. Призивите за замразяване на заплатите и намаляване на административните разходи са в основата на техните предложения за стабилизиране на бюджета. Страната е изправена и пред риска да не завърши годината с желания 3%-ов дефицит, който би придвижил страната към Еврозоната от юли 2025 година.
Синдикалните организации, от друга страна, настояват за увеличаване на социалните разходи, включително по-високи обезщетения за безработица и майчинство. Те аргументират своите искания с необходимостта от защита на уязвимите групи в условия на икономическа несигурност.
Финансовото министерство – данъчни амнистии и еднократни приходи
Финансовият министър Людмила Петкова защити включените в проектобюджета данъчни амнистии, които трябва да донесат значителни еднократни приходи. Според нея тези мерки ще увеличат бюджетните постъпления с 8,7 млрд. лв., като част от тези средства ще бъдат насочени към подпомагане на бизнеса. Въпреки това мярката беше остро критикувана от бизнеса и икономистите, които я определят като несправедлива и рискова.
Един от най-дискутираните аспекти на бюджета беше отказът от въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките. Тази идея беше заменена с „глобален данък“ от 15%, който ще донесе значителни приходи. Решението беше подкрепено от аргументи, че глобалният данък ще бъде по-ефективен и ще избегне двойно облагане.
Критики от бизнеса и икономистите
Критиките към предложения бюджет, на който се противопоставят браншовите организации, бизнес синдикатите и финансови експерти всъщност са следствие на годините на политически хаос и популистки разходи, без разчет как ще бъдат финансирани в бъдеще.
Показва и какво се случва с публичните финанси, когато няма парламентарно мнозинство, което да носи отговорност за това как се управлява държавата: пенсиите бяха увеличени без мярка няколко пъти, като парите за тях растат и от 9.2% от БВП през 2020 г. достигат до 11.3% от БВП догодина; реформите по плана за възстановяване така и не бяха приети, а с тях страната губи милиарди, за сметка на това се измисли многомилиардна инвестиционна програма за общините без яснота откъде ще дойдат парите; всеки протест за ръст на заплати в публичната сфера с по 30-40% беше не само удовлетворен, но и бетониран със закон. А когато се вдигат толкова осезаемо възнагражденията на определени сектори, няма как останалите заети в публичния сектор да не поискат и те.
За да остане бюджетът в рамките на 3% от БВП дефицит, служебният кабинет е решил да напасне числата с още многомилиардни измислени приходи. Те растат синхронно с почти 23% спрямо плана за 2024 г. и с цели 28% спрямо очакваното изпълнение (или отново около 20 млрд. лв.) В същото време номиналният ръст на БВП за догодина се прогнозира да е 6.8%, а инфлацията – едва 2.4%.
Напрежение сред учените в системата на БАН заради решение на кабинета да пренасочи близо 34 милиона лева към фонд „Земеделие“. Част от учените ще останат без заплати и средства за научни изследвания.
Със загубата на тези средства качеството на работа ще спадне, казват учените от Института за молекулярна биология към БАН. След като кабинетът вече опита да отреже парите за инвитро процедури и да ги препрати към земеделците, но не успя, вероятно сега прави същия опит, само че с науката.
„Най-вероятно ще има загуба и на кадри, които са висококвалифицирани“, обясни гл. асистент Радослав Александров – учен в института по молекулярна биология, БАН, предаде bTV.
Координаторите на националните изследователски инфраструктури изпратиха отворено писмо до институциите. И предупреждават, че освен загуба на специалисти – орязаното финансиране ще е удар върху въвеждането на иновации в науката, което е приоритет в другите европейски държави.
Американската търговска камара и Българската стопанска камара изразиха съмнения относно ефективността на данъчните амнистии. Според тях тези мерки представляват сигнал за институционална слабост и толериране на некоректни икономически субекти. Институтът за пазарна икономика също подчерта риска от завишени очаквания за бюджетните постъпления, които могат да доведат до нарастване на бюджетния дефицит.
Финансисти и икономисти също се противопоставиха на голяма част от данъчните проектозакони на държавния бюджет. Според банкера Левон Хампарцумян провокацията идва от обещаните повече пари за МВР и служби, които биха излезли да протестират, ако парите не бъдат дадени.
По думите му „Шенген“ се е случил не толкова благодарение на усилията на българските политици, а заради осигуряване на по-добра пропускливост по коридора Север-Юг, но това няма да важи за еврозоната. Огледало на безотговорното поведение на депутати преди избори – така Лидия Шулева описа проектобюджета. Според нея Народното събрание трябва да го отхвърли. Депутатите трябва да сложат параметри за 3% дефицит и разходи до 40% от БВП.
Дебатите около проектобюджета за 2025 г. подчертават необходимостта от балансиран подход, който да отчита интересите на всички страни. Въпреки разногласията, постигането на консенсус е ключово за осигуряването на стабилност и предвидимост в икономическата политика на България.
