Възможностите за работа от вкъщи намаляват двойно за последните две години
Предложенията за дистанционна работа в България отбелязват сериозен спад през последните две години, като броят им е намалял с цели 49%. Това показват данните от ноемврийския анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger. Докато през 2022 г. са били регистрирани близо 6500 обяви за работа от вкъщи, към края на ноември 2024 г. техният брой се е свил до около 3300. Най-сериозно засегнат е секторът „ИТ“, който обаче остава водещ по дял на тези предложения.
В разговор с Християн Петков, оперативен мениджър на JobTiger научихме какви са основните причини за спада и има ли все още интерес от страна на служители към този модел на работа.
Християн Петков завършва индустриален Мениджмънт в Технически Университет – София.
Започва своята кариера като стажант в JobTiger, като е преминал през различни позиции в компанията. С близо 20 години професионален опит, той е работил в сферата на авиацията, промишлеността и услугите.
Какви са според Вас основните причини за намаляването на предложенията за дистанционна работа през последните две години?
Един от основните фактори в България е именно зависимостта от развитието на ИТ сектора. От COVID-19 пандемията насам близо половината от предложенията за дистанционна работа са в този сектор. Не е тайна, че през последните две години (от началото на 2023 г.) се наблюдава свиване в сектора. Предложенията за работа в ИТ сектора в България са намалели с 42%, което до голяма степен е повлияло на предложенията за дистанционна работа – те от своя страна са намалели с 33%.
Като цяло, след приключването на пандемичния период, редица компании, които бяха приели временно дистанционния модел на работа, се ориентираха към завръщане в офисите. Това, заедно с няколко други фактора, като несигурната икономическа обстановка, стремежът към по-голяма ефективност и до известна степен личните управленски предпочитания на различните работодатели, води до намаляване на предлагането на възможности за работа от разстояние.
Как регулярното намаляване предлагане на работни позиции в ИТ сектора влияе върху тенденцията за дистанционна работа в други отрасли като „Административни и обслужващи дейности“, „BPO“ и „Търговия и продажби“?
Бих казал, че влиянието е сравнително малко. Като водещ икономически сектор, технологичният сектор понякога задава тенденции в работния процес. Например, редица големи технологични компании наложиха завръщането в офиса през 2023 г. (макар и под хибридна форма), което накара и много работодатели в останалите сектори да последват техния пример.
Въпреки това, по-голямо влияние оказват изброените по-горе фактори. През почти цялата 2024 г. бизнесът в страната беше в очакване или под въздействието на икономическа криза. В несигурни времена на фокус излиза ефективността на работата. Редица работодатели смятат, че улеснената комуникация, обменът на идеи и сътрудничеството между колегите в офиса повишават мотивацията, ангажираността и ефективността. Именно затова все по-често чуваме за намеренията на работодателите да върнат служителите си в офисите.
Забелязва ли се промяна в предпочитанията на служителите относно работа от вкъщи или хибриден модел спрямо работата на място?
И преди, и сега предпочитанията на хората се разделят на групи. Повечето млади хора, представители на поколение Z, предпочитат работата от разстояние, защото за много от тях това е моделът на работа, при който са започнали своето кариерно развитие.
Хората, които се стремят към баланс между работа и личен живот, също предпочитат работа от вкъщи или от разстояние. В същото време тези, които имат изградени навици за работа в офис, са по-гъвкави и по-лесно се адаптират към връщането в офисна среда. Целите и приоритетите на всеки човек се променят с времето. Въпреки това, възможността за дистанционна работа все още е един от водещите критерии при избора на нова работа.
Според Вашите наблюдения, има ли специфични сектори или позиции, при които работата от разстояние остава предпочитан модел, въпреки общия спад?
Това са позициите, чиито задължения не изискват физическото присъствие на работното място: административни дейности, които се извършват на компютър, търговия и обработка на поръчки, обслужване на клиенти, маркетинг и комуникация и т.н.
Тук ключова роля играе политиката на компанията работодател и отношението ѝ към модела за дистанционна работа. Целите, нагласите на мениджмънта и резултатите на компаниите също са фактори, които определят кои позиции и нива в компанията могат да работят дистанционно.
Какво бихте посъветвали компаниите, които се стремят да намерят баланс между нуждата от присъствие на място и осигуряването на гъвкавост за своите служители?
Да поддържат прозрачна и откровена комуникация със своите служители. Когато работодателите ясно споделят целите, предизвикателствата и идеите си, вероятността да бъдат разбрани е по-голяма. Тази комуникация трябва да бъде двупосочна – служителите също трябва да имат възможност да споделят и аргументират своите предпочитания, за да се постигне баланс.
Смятате ли, че тенденцията за намаление на дистанционната работа ще се запази в дългосрочен план, или е възможно отново да се наблюдава възход на този модел? Какви фактори биха могли да доведат до това?
Предвид затрудненията пред бизнеса, икономическата обстановка и нарастващата несигурност на пазара, мисля, че тази тенденция ще се запази за момента. Живеем в динамични времена – последните няколко години са белязани от предизвикателства като инфлация, икономическа и политическа нестабилност, военни конфликти и т.н. При такава динамика ефективността на работния процес излиза на преден план.
За някои позиции ефективността може да бъде постигната и измерена при дистанционна работа (ИТ, креативни дейности, консултации и др.). Ако това не може да бъде реално измерено, редица работодатели ще се насочат към традиционните методи на управление в офис среда.
Въпреки че дистанционната работа остава предпочитан модел за голяма част от служителите, икономическата несигурност и променящите се приоритети на работодателите водят до значителен спад на този тип предложения. Дали тази тенденция ще продължи, или ще видим възраждане на дистанционния модел зависи от редица фактори – икономическа стабилност, технологично развитие и готовността на компаниите да балансират между гъвкавост и ефективност.
