Зачестяват смишинг измамите не само офлайн, но и онлайн в социалните мрежи, които целят да крадат лични данни
2,244 кибератаки се случват всеки ден, а за миналата година само смишинг нападенията са нараснали с 30%, според Website Rating. Тази разновидност на фишинга е измамна практика, при която хакери използват текстови съобщения (SMS), за да подмамват жертвите да разкрият лична информация. Тази форма на киберпрестъпност е сложна и адаптивна, като нападателите постоянно разработват нови техники за заобикаляне на защитните механизми. Наблюдават се усилия през последните години за повишаване на осведомеността особено на тема ало-измами. Успоредно с това и хакерските атаки еволюират. Как да се предпазим и как да разпознаем такъв тип атаки?
Алгоритъм на смишинга
Процесът на смишинг атака започва с внимателно проучване на потенциалните жертви. Хакерите събират данни от социални мрежи и други публични източници, за да направят своите съобщения максимално убедителни. След това те създават фалшиви текстови съобщения, които изглеждат като от доверени източници, например банки, мобилни оператори, държавни институции или съпорт. Типичен пример е съобщение от „банка“, което предупреждава за „блокиран акаунт“, изисквайки „потвърждение“ чрез злонамерен линк.
Когато жертвата кликне на линка, тя попада на фалшив уебсайт, създаден да изглежда като легитимна платформа. Там потребителят може несъзнателно да предостави лични данни като пароли и номера на кредитни карти.
Уязвими групи?
Най-уязвимите групи включват възрастните хора, които често не разполагат с необходимите технологични познания и лесно се доверяват на фалшиви съобщения. Според него младите хора и тийнейджърите също са в риск, защото прекарват много време онлайн и кликват импулсивно на линкове.
„Потребителите с ограничена дигитална грамотност и заетите професионалисти, които вземат прибързани решения поради натоварения си график, са особено податливи на атаки“, коментира Красимир Каменов, управител на GluckIT. Той добавя, че хората в емоционално уязвими ситуации, като тези с финансови затруднения, често стават лесни мишени за обещания за бързи кредити или награди.
Грешките, които водят до смишинг успехи
Една от най-честите грешки, според експерта, е прекаленото доверие в съобщенията. Много хора не проверяват автентичността на подателя или съмнителни линкове. Също така липсата на двуфакторна автентикация (2FA) и остарелият софтуер правят устройствата по-уязвими. „Киберпрестъпниците разчитат на човешката грешка – това е най-голямата слабост, която не може да бъде напълно елиминирана,“ подчертава Каменов.
Заобикаляне на защитни механизми
Нападателите използват технологии като спуфинг, за да манипулират телефонния номер на подателя, карайки съобщението да изглежда като от легитимен източник. Те създават фалшиви сайтове, които копират дизайна на известни платформи, и използват URL съкращения, които правят линковете трудно разпознаваеми.
Една от най-големите заплахи е използването на изкуствен интелект (ИИ), който позволява създаване на персонализирани фишинг съобщения, анализ на мрежови трафик и адаптиране на атаките спрямо защитните системи. „ИИ вече не е просто инструмент за защита – той се използва активно и от хакерите,“ предупреждава Каменов.
Ролята на компаниите в борбата със смишинга
Компаниите играят ключова роля в превенцията на смишинг атаките чрез внедряване на технически защити, обучение на служителите и сътрудничество с държавни институции и специалисти по киберсигурност. За да се поставят основите на ефективна защита е необходимо инвестирането в системи за филтриране на съобщения, двуфакторна автентикация и актуализация на софтуера. Очаква се киберпрестъпността да бъде до 5 пъти по-изгодна от глобалните транснационални престъпления, взети заедно. Светът ще има нужда от киберзащита на 200 зетабайта данни до 2025 г., според Website Rating.
Според Красимир Каменов, служителите трябва да преминават редовни обучения, включващи примери за фалшиви съобщения и симулации на смишинг атаки. Освен това компаниите трябва да създадат стандартизирани политики за киберсигурност, които да обхващат превантивни мерки срещу смишинг.
В България все повече компании осъзнават необходимостта от киберсигурност, но не всички инвестират достатъчно. Малките и средни предприятия често нямат бюджет или експертиза, а някои големи компании се фокусират само върху техническите аспекти, пренебрегвайки образователните програми.
„Компаниите, които инвестират стратегически в технологии и обучение, ще бъдат значително по-добре защитени срещу смишинг атаките,“ заключава Красимир Каменов.
Смишингът е сложна и постоянно развиваща се заплаха, която изисква съвместни усилия от страна на компаниите, държавните институции и самите потребители. С правилни инвестиции в технологии и обучение, заплахата може да бъде значително намалена.
