Историческа битка срещу Google – антитръстовото дело и бъдещето на технологичните гиганти
През август американски федерален съд обяви, че Google притежава монопол в интернет търсенето и използва нечестни средства, за да отблъсне конкурентите. Това решение, определено като „историческо“ от Улих Мюлер, основател на германската организация Rebalance Now, може да се превърне в преломна точка в битката за ограничаване на корпоративната власт.
Американската стратегия за справяне с монополите
Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) обмисля редица възможности за ограничаване на доминиращата позиция на Google, включително и потенциално разпадане на компанията майка Alphabet. Сред разглежданите мерки са ограничаване на начина, по който Google използва изкуствен интелект, за да обработва резултатите от търсенето, забрана за плащания към компании като Apple за задаване на Google като основна търсачка, както и осигуряване на достъп до данни от търсенето на конкурентите.
Според Флориан Бийн от Университета в Вюрцбург, възможните структурни промени включват строги забрани, като отделяне на Android от Google Search и браузъра Chrome. Такива мерки биха били еквивалент на разпадане на компанията. Бийн обаче подчертава, че подобни дела могат да се проточат години наред, докато технологиите продължават да се развиват.
Американската история на антимонополни действия
Антитръстовото законодателство в САЩ има дълга история, датираща от 1911 г., когато Standard Oil на Джон Рокфелер беше разделена. През 1982 г. AT&T също беше разпадната, а през 2001 г. Microsoft успя да избегне разпадане, но беше принудена да предостави достъп до части от своята система на конкуренти.
Улих Мюлер отбелязва, че антимонополните мерки се отслабиха през 80-те години с възхода на неолибералната икономическа теория, която толерираше висока концентрация на пазара, ако тя води до ефективност.
Европейският подход към Google
Европейският съюз също активно следи Google за злоупотреба с доминираща позиция. От 2017 г. насам компанията е глобена с милиарди евро за различни нарушения, включително неправомерно използване на Android и доминираща позиция в онлайн рекламата.
Новият Европейски закон за цифровите пазари (Digital Markets Act) има за цел да ограничи властта на интернет гигантите. За Google това означава, че услуги като Google Maps вече не могат да получават предимство в резултатите от търсенето.
Въпреки наложените глоби, според Мюлер тези мерки не са оказали сериозно въздействие върху монополното положение на Google, тъй като приходите от реклама на компанията са изключително високи и компенсират загубите.
Какво предстои?
Google, която държи между 80% и 90% от пазара на интернет търсене в САЩ и Европа, е изправена пред натиск да промени своите практики. Компанията вече обяви, че ще обжалва решенията, като твърди, че предлага качествени услуги и среща значителна конкуренция от компании като Amazon.
Министерството на правосъдието на САЩ трябва да представи подробен план за ограничения до края на ноември, а Google има срок до декември за своите предложения. Очаква се окончателното решение по делото да бъде взето едва в края на 2025 г.
Антитръстовото дело срещу Google може да окаже трайно влияние върху глобалния технологичен сектор, но остава въпросът дали регулациите ще настигнат бързо развиващите се технологии. Независимо от това, дебатът около монополите в дигиталната ера придобива все по-голяма значимост.