Според Центъра за стратегически и международни изследвания, CBAM носи значителни последици за трансатлантическата търговия и да изисква внимателно сътрудничество между ЕС и САЩ
Минаха две години откакто Европейската комисия представи законодателния пакет „Готови за 55“, насочен към намаляване на нетните емисии на парникови газове (ПГ) в Европейския съюз с поне 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г., като крайната цел е постигане на климатична неутралност до 2050 г. Един от основните елементи на този пакет е Механизмът за корекция на въглеродните емисии извън граница (CBAM), който цели да наложи глоби за употреба на CO2 върху определени вносни продукти, за да се предотврати „въглеродно изтичане“ и да се създаде равнопоставена среда за местните и чужди стоки на територията на ЕС. В България все по-усилено се говори как влияе механизма на страната ни, но нека разгледаме как влияе върху Европа, чиято съставна част сме и ние! CBAM основно пречи на свободния трансграничен внос, което е най-голямото препятствие, възпиращо да се включим към него.
Какво означава CBAM и как работи?
CBAM е насочен към определени продукти, като цимент, електричество, торове, желязо, стомана, и алуминий, вече и химикали и пластмаса, които са обект на въглеродна такса при внос в ЕС. Механизмът има за цел да намали конкурентното предимство на вносни стоки с високи въглеродни емисии в сравнение с местните производители, които вече понасят такси за въглеродни емисии по силата на Европейската система за търговия с емисии (ETS).
Механизмът носи както своите негативни, така и позитивни отражения. Според Института на Кеймбридж за устойчиво управление, въвеждането на CBAM може да доведе до малко увеличение на БВП на ЕС с 0.2% до 2030 г. и 0.4% до 2050 г., като потенциално ще създаде 600,000 нови работни места.
От гледна точна на опазване на околната среда, се очаква CBAM да намали въглеродните емисии извън ЕС, като предотврати „въглеродното изтичане“ и насърчи по-чисто индустриално производство в страни извън ЕС.
Основни предизвикателства и въздействие върху трансграничния внос
CBAM ще доведе до значително увеличение на крайната цена на вносните стоки, обхванати от механизма, тъй като вносителите ще бъдат задължени да закупуват CBAM сертификати, чието ценообразуване ще бъде обвързано с цената на въглеродните емисии в рамките на ETS. Това означава, че продуктите, произведени по неекосъобразен начин са по-скъпи за вносителите и за потребителите.
От друга страна, митническите власти на страните-членки на ЕС са определящ компонент в прилагането на CBAM. Те следят дали вносителите са регистрирани в централния орган на CBAM и дали съответстват на новите правила за въглеродна отчетност.
Сложните вериги за доставки стават все по-труднодостъпни, особено когато производството на стоки се осъществява в повече от една страна. CBAM определя въглеродните емисии на базата на непредпочитания произход на стоките, съгласно правилата на Митническия кодекс на Съюза. Това изисква внимателно проследяване на произхода и на въглеродните емисии, свързани с производствените процеси.
Въпреки че CBAM няма да освобождава най-слабо развитите страни от задължението за въглеродни такси, ЕС предвижда предоставяне на финансова подкрепа за техните декарбонизационни проекти. Това е опит за балансиране на социалното и икономическо въздействие на CBAM върху развиващите се страни, които имат ограничени ресурси за изпълнение на екологичните стандарти на ЕС.
Как CBAM засяга вносът към България?
Тъй като българският бизнес е неразделна част от европейската екосистема, страната ни трябва да приема европейските каузи като свой. Декарбонизацията е сред основните мисии на българския бизнес и сред иновативните компании се срещат големи усилия за промяна. Дребният предприемач от друга страна, понася натиска както на държавните регулации, така и на крайните потребители, които трудно приемат, че пластмасовите консумативи излизат от употреба, както и по-високите цени на някои стоки с високи въглеродни емисии.
Препоръчително е българските компании да предвидят комплексен подход по отношение на своите вериги доставки и продуктови разходи, защото те са пряко засегнати от тези данъци. Въвеждането им засяга както местни индустрии, които директно внасят продукти в обхвата CBAM, така и други компании по веригата на доставки.
CBAM е стратегически инструмент за постигане на климатичните цели на ЕС, но неговото прилагане ще промени драстично трансграничния внос. Това ново регулиране ще засегне не само местните производители, но и международните търговски партньори на ЕС, като ще наложи нови задължения и разходи, свързани с въглеродните емисии. За да останат конкурентоспособни, бизнесите трябва бързо да оценят и адаптират своите операции и вериги на стойност, за да отговорят на новите стандарти.
