Търговският баланс на България показва сериозни дисбаланси, подчертавайки структурни проблеми в износа и вноса, въпреки стабилизацията в ЕС
България регистрира значително нарастване на търговския си дефицит през първите девет месеца на 2024 година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че дефицитът в стокообмена се увеличава с 34,43% на годишна база, достигайки 8,816 млрд. лева към края на септември. Само за месец септември външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) остава отрицателно със стойност 1,3 млрд. лева.
Износът на български стоки от януари до септември възлиза на 63,156 млрд. лева, което е с 3,6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. През септември спадът в износа е още по-сериозен – 9,3% на годишна база, което свива стойността му до 6,645 млрд. лева. Тази негативна тенденция в износа изтъква структурни предизвикателства пред българската икономика, особено в експортно ориентираните сектори.
Вносът за същия период се задържа стабилен, възлизайки на 71,973 млрд. лева, което представлява минимално намаление от 0,1% спрямо 2023 година. През септември обаче се наблюдава лек ръст от 0,2%, като общият внос достига 7,945 млрд. лева. Тази тенденция подсказва, че зависимостта на страната от внос на суровини и стоки остава висока, което оказва влияние върху търговския баланс.
В стокообмена с Европейския съюз, който е основен търговски партньор на България, се наблюдава подобрение. През първите девет месеца на годината износът за ЕС е на стойност 40,620 млрд. лева, а вносът – 40,905 млрд. лева. Дефицитът в този сегмент е значително намален – от 1,027 млрд. лева през същия период на 2023 година до 285,6 млн. лева през 2024 година, което представлява спад от 72,2%. Въпреки това, през септември стокообменът със страните от ЕС продължава да отчита отрицателно салдо, макар и в по-ограничени рамки.
Търговията с трети страни бележи по-неблагоприятни резултати. Износът към тези пазари намалява с 3,5% до 22,536 млрд. лева, като основни партньори остават Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет. През септември спадът на износа към трети страни е още по-значителен – 16,6%, като стойността му достига 2,294 млрд. лева. В същото време вносът от трети страни расте със 7,5% за периода януари-септември, достигайки 31,067 млрд. лева. През септември той отчита ръст от 2,8%, възлизайки на 3,414 млрд. лева. Това подчертава нарастващата роля на страните извън ЕС в снабдяването на българския пазар със суровини и стоки.
Секторният анализ разкрива по-детайлна картина на търговските движения. При износа най-голям ръст е отчетен в сектор „Химични вещества и продукти“ с увеличение от 10,1%, докато най-сериозен спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци“ – с цели 37%. При вноса се забелязва значително увеличение в сектор „Сурови материали, негодни за консумация“ с ръст от 26,1%, докато спадът е най-сериозен в сектор „Машини и оборудване“, където намалението е 6,1%.
Динамиката в търговския обмен за деветмесечието на 2024 година се вписва в по-широкия контекст на тенденциите от предходната година. През 2023 година износът на България намаля с 6,5%, докато вносът отбеляза спад от 10%. Общият търговски дефицит за 2023 година възлезе на 10,17 млрд. лева, като най-сериозните спадове бяха отчетени в секторите „Мазнини, масла и восъци“, където износът и вносът намаляха почти наполовина.
Въпреки стабилизацията в търговията с ЕС, България остава изправена пред сериозни предизвикателства във външната търговия, особено по отношение на зависимостта от вноса и спадащия износ към трети страни. Това подчертава необходимостта от по-активни икономически политики, насочени към стимулиране на конкурентоспособността и диверсификация на експортните пазари. В противен случай, нарастващият търговски дефицит ще продължи да бъде сериозен структурен проблем за икономиката на страната.
