Проектът за личния фалит е част от Плана за възстановяване, но остава противоречив заради разходите и сложността на процедурата
Министерството на правосъдието (МП) представи за пореден път проектозакона за личния фалит, който трябва да осигури решение за десетки хиляди „вечни длъжници“ в България. Законопроектът е част от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и вече е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 11 декември. Въпреки това, експертите и заинтересованите страни остават скептични заради съществени недостатъци в концепцията и структурата на закона.
Ключовите проблеми – сложна и скъпа процедура
Един от основните недостатъци, който не е решен и в този вариант, е високата цена за длъжника. В закона се предвижда фигурата на синдик, който ще управлява процеса на несъстоятелност. Според проекта синдикът ще получава възнаграждение за всяка извършена стъпка: съставяне на списък на вземанията, опис на имуществото, план за погасяване на задълженията и др. Освен това той има право на годишно възнаграждение и на 5% от осребреното имущество. Всички тези разходи ще бъдат поети от длъжника, което според експертите прави закона трудно приложим за бедните граждани – основната му целева група.
„Капитал“ подчертава, че предложението остава тромаво и неподходящо за потребителска несъстоятелност – ситуацията, в която се намират най-бедните длъжници. Те обикновено нямат значително имущество или множество кредитори, но производството предвижда дълги и сложни процедури, които няма да бъдат ефективни за тях.
Една от най-големите правни несъгласуваности, според юристи, е съвместното действие на новия режим за личен фалит и вече въведената през 2020 г. 10-годишна абсолютна давност за частните дългове. Абсолютната давност позволява погасяване на всички частни дългове след 10 години, без значение дали има производство по несъстоятелност. Според експертите личният фалит е по-добра алтернатива, тъй като стимулира длъжниците да се опитат да погасят поне част от дълговете си, но съществуването на двете системи едновременно създава правен хаос и объркване.
Как работи процедурата?
Процедурата по обявяване на личен фалит ще бъде доброволна и може да бъде стартирана само по молба на длъжника. Кредиторите нямат право да инициират такова производство. Основните изисквания за започване на процеса включват:
- Длъжникът трябва да е неплатежоспособен за дългове над 10 минимални работни заплати (понастоящем 10 770 лв.).
- Да не е в състояние да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца.
- Да е добросъвестен, т.е. да не е извършвал действия за увреждане на кредиторите, като укриване на имущество или доходи.
След започване на производството, съдът установява размера на задълженията и имуществото на длъжника. Част от имуществото, необходимо за основните жизнени нужди, остава несеквестируемо. Ако длъжникът съдейства добросъвестно и прави усилия за изплащане на задълженията си в рамките на 3 години, той може да получи опрощаване на остатъка от дълговете.
Ако обаче длъжникът няма достатъчно имущество, за да покрие разноските по процедурата и част от дълговете, целият дълг може да бъде опростен след 5 години, при условие че той е добросъвестен.
Критики от експертите
Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, изрази сериозни съмнения относно ефективността на закона. Според него натовареността на окръжните съдилища, които ще разглеждат тези дела, ще доведе до забавяния и ще обезсмисли целта за справедливо удовлетворение на кредиторите. Той подчертава, че производството трябва да бъде максимално опростено и евтино, за да е достъпно за бедните граждани.
Следващи стъпки и обществено обсъждане
Проектозаконът ще бъде на обществено обсъждане до 11 декември, а от Министерството на правосъдието подчертават, че текстовете са съгласувани с Европейската комисия. Въпреки това, юридическите и социалните проблеми, които съпътстват този законопроект, поставят под въпрос неговото реално приложение.
Дали този пореден опит за въвеждане на закон за личния фалит ще бъде успешен, зависи от готовността на законодателите да направят сериозни промени, за да постигнат баланс между интересите на кредиторите и тези на длъжниците.
