Драматичният ръст в борсовата цена на електроенергията в българския пазар през последния месец поставя под въпрос устойчивостта на енергийната система и предизвиква тревога сред потребители и производители
През октомври средната цена на електроенергията беше 165 лв./МВтч – най-ниската от май насам. Внезапният скок през ноември обаче изправи пазара пред неочаквани предизвикателства. Основните фактори за тази енергийна криза включват извеждането на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ за планов ремонт, което сериозно намали производствения капацитет, както и застудяването в края на октомври. Тези условия увеличиха потреблението на ток, като в същото време ограничаваха предлагането.
Ситуацията се утежнява от рекордно сухото време, което ограничава капацитета на водноелектрическите централи. Това доведе до спад в производството им в сравнение със същия период на миналата година, според данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Дефицитът на производство – икономически и социални последици
Енергийната система на България е принудена да компенсира недостига чрез внос на електроенергия от съседни държави, особено от Гърция, където цените са с 38% по-ниски. Това обаче води до изтичане на средства извън националната система. Според Капитал, високите борсови цени, които държавата компенсира за небитовите потребители, са все по-трудни за поддържане. Компенсациите покриват разходи над 180 лв./МВтч, но при настоящите условия може да се окажат непосилни.
В същото време потреблението остава високо, надхвърляйки 6000 мегавата, което принуждава въглищните централи да работят на увеличен капацитет. ТЕЦ „Марица-изток 2“ например, която до скоро отчита загуби, сега функционира активно, но перспективата за дългосрочна рентабилност остава несигурна.
Нулеви и отрицателни цени – парадоксът на изобилието
Енергийният пазар в България преживя друг интересен феномен през април, когато цените на борсовия ток паднаха до нулеви или дори отрицателни стойности за продължителен период. Това е сигнал за излишък на производство, особено от възобновяеми енергийни източници като фотоволтаици, които не могат да бъдат гъвкаво контролирани. Подобни аномалии разкриват нуждата от нови решения за съхранение на енергия, като батерии или хидроакумулиращи станции, които да балансират дневния пик в производството с вечерното потребление.
Какво е бъдещето на енергийния сектор?
Ситуацията в България е отражение на по-широки регионални и глобални тенденции. Ниските борсови цени на електроенергията са добра новина за крайните потребители, тъй като могат да доведат до понижение на тарифите. Но за производителите това е сериозен проблем, особено за въглищните централи, които имат високи разходи за поддръжка и производство. В същото време, новите ВЕИ мощности също са под натиск, тъй като ниските цени не им позволяват да покриват инвестиционните си разходи.
Според Капитал, бъдещето на сектора зависи от стратегически реформи и инвестиции. Развитието на системи за съхранение на енергия е ключово за справяне с дисбалансите в системата. Например, съоръжения като ПАВЕЦ „Чаира“ могат да играят решаваща роля, осигурявайки стабилност чрез акумулиране на излишната енергия и освобождаването ѝ при нужда.
Енергийната криза, макар и тревожна, е и възможност за трансформация. България е изправена пред предизвикателството не само да осигури стабилност в настоящето, но и да изгради устойчив енергиен модел за бъдещето.
