Кризата с поддръжката на язовирите поставя под риск обществото и околната среда. Настоящите проблеми подчертават спешната необходимост от реформи, иновативни подходи и дългосрочни решения за устойчиво управление на водните ресурси
Ситуацията с язовирите и проблемите на администрацията в тяхната поддръжка
Язовирите в България са жизненоважен ресурс за страната – те не само обезпечават вода за населението и селското стопанство, но играят съществена роля в контрола на наводнения и климатични аномалии. Въпреки значимостта им, в последните десетилетия е налице тенденция на недостатъчна поддръжка и неправилно управление, които водят до натрупването на структурни проблеми и дори до риск от инциденти.
Основните проблеми с поддръжката на язовирите произтичат от сложната и често неефективна административна структура. В България много язовири са под управлението на различни институции – общински и държавни органи, като Министерството на околната среда и водите, Държавната агенция за метрология и технически надзор и редица местни институции. Това раздробяване затруднява координацията и често води до забавяне в предприемането на необходими мерки. Липсата на ясно разграничени отговорности допринася за ситуация, в която поддръжката и ремонтите често остават на заден план.
Освен административните предизвикателства, финансирането на поддръжката и обновяването на язовирите е недостатъчно. Много язовири са построени преди десетилетия и се нуждаят от модернизация, но бюджетът, отделян за този процес, е ограничен и често недостатъчен. Поради това много ремонти се отлагат, а ресурсите за мониторинг и поддръжка остават в недостиг. Крайният резултат е систематично влошаване на състоянието на язовирите и повишен риск за околните населени места.
Задълбочената криза и структурните проблеми
Проблемите с поддръжката и управлението на язовирите вече са прераснали в задълбочена криза, която заплашва както безопасността на хората, така и околната среда. Статистиката сочи, че немалко от язовирите в България са в „неприемливо състояние“, а някои от тях са класифицирани с висок риск от повреда. Особено в периоди на обилни валежи или наводнения, опасността от пропадане на съоръженията може да доведе до сериозни инциденти и загуби. От друга страна, при дълги периоди на суша язовирите са изправени пред проблеми с опазването на водните ресурси, които са критични за земеделието и битовото водоснабдяване.
Проблемът с недостатъчната вода за населението в някои части на България се изостря, като все повече населени места преминават на воден режим. Според Ирина Димитрова от Басейнова дирекция ‘’Черноморски район’’, язовир ‘’Тича’’ в момента е на 45% от капацитета си – сериозен спад, при който нивото на притока е значително по-малко от разхода. Кметът на Шумен проф. Христо Христов Кметът на Шумен проф. Христо Христов настоява за ограничаване на ползването на вода от язовира за напояване и електрически централи, тъй като нивото му продължава да намалява.
Въпреки че се предприемат мерки, липсата на дългосрочна стратегия за управление на водните ресурси води до трайни дефицити. Според бившия министър Асен Личев, проблемът не е в липсата на вода в страната, а в неефективното ѝ управление. Той посочва, че още през 2001 г. е създадена програма за справяне с периодичните суши, но предвидените язовири така и не са били изградени.
Административни предизвикателства и финансови ограничения
Липсата на ефективно управление на язовирите се дължи и на разпокъсаната административна структура. Язовирите в България са под контрола на различни институции – Министерството на околната среда и водите, Държавната агенция за метрология и технически надзор, както и местни администрации. Това раздробяване често води до забавяния и недостатъчна координация. Освен това, финансирането на поддръжката на язовирите е недостатъчно – стари язовирни стени и липса на мониторингова техника остават нерешени проблеми поради ограничен бюджет. Ситуацията се усложнява и от високите загуби на вода в местните ВиК мрежи, като в Плевен загубите достигат до 74%.
Конкретните примери – Тича, Русе и Кюстендил
Един от най-важните язовири в Североизточна България – „Тича“, се сблъсква със сериозни проблеми, които засягат населението на област Шумен. Заради ниското водно ниво, няколко населени места са принудени да въведат воден режим, а качеството на водата в района също е поставено под въпрос. В същото време, в област Русе, благодарение на използването на подземни източници и кладенци, няма опасност от воден режим. В Кюстендилска област също се наблюдава стабилно състояние на водните ресурси, въпреки че се регистрират оплаквания за временно прекъсване на водоподаването в някои населени места.
Към момента, управлението и мониторингът на язовир „Тича“ са обект на засилено внимание от страна на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), тъй като обемът на язовира е намалял значително, достигайки до критични нива. Според последните данни, водният обем на язовира е около 141.069 млн. куб. м, което представлява приблизително 45.24% от капацитета му. Този спад принуждава БДЧР да предприема мерки, за да се избегне задълбочаване на водната криза в региона.
Липсата на редовни инспекции и модерно оборудване за мониторинг утежнява още повече кризата. Често се разчита на остарели методи за наблюдение, което прави идентифицирането на дефекти и слабости в конструкцията трудно и забавено. Непредприемането на навременни мерки за стабилизиране и обновяване на язовирите увеличава разходите по поддръжката и рисковете от екологични катастрофи. Това подчертава необходимостта от цялостна реформа и сериозен преглед на националната стратегия за управление на водните ресурси.
В язовир „Асеновец“, който снабдява с питейна вода Сливен, има 12,1 млн. куб. м вода, съобщи за БТА управителят на „Водоснабдяване и канализация“ в Сливен инж. Пламен Трифонов. Полезният обем на язовира е 28 млн. куб. м вода.
Контрол и действия на Басейновите дирекции
В отговор на въпроси на Invest-in-Bulgaria относно мерките за контрол и поддръжка на водоемите, директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Васил Узунов обясни, че управлението и ползването на водите от значими язовири, като „Асеновец“ и „Жребчево“, е строго регламентирано. Водовземането и използването на водните ресурси се извършва съгласно издадените разрешителни, утвърдени от министъра на околната среда и водите, като всеки месец се изготвя график, в който се определят допустимите обеми за различни нужди. Така, за месец ноември 2024 г. за „Асеновец“ са планирани 1 млн. куб. м за питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен.
Узунов подчерта, че допълнителни проверки през октомври и ноември 2024 г. са показали, че няма нужда от допълнителни предписания за двата язовира. Той също така увери, че наличните количества в яз. „Асеновец“ и алтернативните водоизточници, използвани от „Водоснабдяване и канализация“ в Сливен, са достатъчни да гарантират сигурността на питейното водоснабдяване за града при нормални обстоятелства.
По отношение на взаимодействието между институциите Узунов изясни, че Басейнова дирекция извършва месечен мониторинг на водоемите, съобразно разпорежданията и графиците, определени от министъра на околната среда и водите. Също така, като част от указанията от октомври 2024 г., е въведен ежеседмичен контрол върху „Жребчево“ и „Асеновец“, за да се следи за спазването на установените лимити за ползване на водите.
При ежемесечни проверки на ползвателите на водите в язовира, както и наблюдение на спазването на режимните графици, утвърдени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). направена от Басейнова дирекция ‘’Черноморски Район’’ през 2024 г. са установени редица нарушения от страна на „ВиК Шумен“ и „ВиК Търговище“, които са превишили разрешените водни количества, споделя директорът на Българска дирекция ‘’Черноморски район’’ – инж. Явор Димитров пред Invest-in-Bulgaria. Тези нарушения водят до издаване на актове за административни нарушения, с които се цели да се наложи стриктно спазване на разпоредбите за водоползване. БДЧР извършва и редовен мониторинг на водностопанския баланс на язовира, с който се следи за стабилността на водните ресурси, необходими за населението в района.
Във връзка с продължаващия спад на водното ниво в язовир „Тича“, БДЧР е уведомила ВиК дружествата да се подготвят с алтернативни източници на водоснабдяване за градовете Шумен, Велики Преслав, Търговище и близките населени места. Това е наложително предвид санитарния минимум от 88 млн. куб. м, необходим за питейно-битово водоснабдяване, както и липсата на пречиствателна станция, която допълнително усложнява ситуацията. С цел поддържане на екосистемите в реката след язовирната стена, определено количество вода се осигурява от „Напоителни системи“ ЕАД чрез специално съоръжение за мелиоративни нужди.
По последни данни от Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) за периода 2022-2027 г., екологичният потенциал и химичното състояние на язовир „Тича“ са оценени като добри, което дава надежда за устойчивост в дългосрочен план. През 2023 г. е проведен мониторинг, който също показва добър екологичен потенциал, но въпреки това предизвикателствата, свързани с понижаващите се водни обеми, остават значими.
Алтернативните решения
Предвид нарастващата нужда от ефективни решения за управлението на язовирите, България трябва да търси нови подходи, които да гарантират устойчивост и безопасност. Един от перспективните варианти е използването на публично-частни партньорства за осигуряване на финансиране и експертен опит в поддръжката на язовирите. Чрез сътрудничество с частния сектор е възможно не само да се осигури стабилен поток от средства, но и да се привлекат иновативни технологии и управленски практики, които да допринесат за подобряване на състоянието на съоръженията.
Друг ключов ребус за решаване е въвеждането на нови технологии за мониторинг и превантивна поддръжка. С помощта на дронове, сензори и автоматизирани системи за наблюдение язовирите могат да бъдат инспектирани редовно и в реално време, което би позволило ранно идентифициране на потенциални проблеми и бързо реагиране. Подобни технологични решения биха подобрили безопасността и биха намалили разходите по дългосрочната поддръжка.
Кризата с водоснабдяването в България е резултат от дългогодишно пренебрежение и липса на ефективно управление на водните ресурси. Необходими са координирани действия, нови технологии и публично-частни партньорства за изграждане на модерна система за поддръжка и управление на язовирите. Успешното преодоляване на този проблем ще изисква ангажираност на правителството и интегрирането на международни практики за устойчиво управление на водните ресурси.
