„Държавата, общините, гражданите – ние не разбираме какво богатство притежаваме. Не осмисляме защо и колко ценни са паметниците на културата и какъв мощен потенциал имат за икономиката и за общественото развитие.“ – категоричен е арх. Петър Петров
Културното наследство на България е богатство, което съхранява историята и идентичността на народа ни, напомня ни за миналото и ни свързва с традициите и ценностите на предишните поколения. Паметниците на културата са сгради със специален защитен статут, който ги определя като културно наследство. „Държавата, общините, гражданите – ние не разбираме какво богатство притежаваме. Не осмисляме защо и колко ценни са паметниците на културата и какъв мощен потенциал имат за икономиката и за общественото развитие,“ подчертава арх. Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство. Много от тези паметници вече не изпълняват своята културна функция. Вместо да остават съхранени като исторически обекти, те се трансформират в търговски сгради, които носят доход на частни собственици и инвеститори.
Защо културните паметници стават бизнес? Държавата и общините често не разполагат с необходимите ресурси за поддържане и реставрация на културните паметници, а частни инвеститори виждат в тях потенциал за печалба. „Основните предизвикателства пред общините са липсата на ресурси и законовите пречки, които затрудняват поддръжката на обектите,“ отбелязва арх. Петров, като посочва, че необходимостта от икономически растеж често води до преустрояването на тези обекти.
Примери за културни паметници, подложени на трансформация
Каменната капия в Пловдив: Историческият символ на Стария град в Пловдив, който пази възрожденския дух на региона, е преобразуван от общинска собственост в частен бар и ресторант-градина. Подобни промени лишават културните обекти от автентичност, като ги превръщат в привлекателни, но лишени от историческа стойност заведения.
Историческият парк в село Неофит Рилски: Създаден с частна инвестиция, този парк предлага реконструирани обекти, които пресъздават различни епохи от българската история. Макар и да има образователна стойност, той не може напълно да замени оригиналните паметници, които са истински носители на историята. „Историческите сгради трябва да съхраняват своята автентичност и културно значение, иначе се рискува историческото им значение да избледнее,“ твърди арх. Петров, напомняйки за необходимостта от баланс между автентичността и икономическата полза.
За и против комерсиализацията на културните паметници
От една страна, такива трансформации привличат туристи и съживяват икономиката на малките градове. „В Европа партньорството между държавата и частните инвеститори е работеща формула за съхранението на недвижимите ценности,“ казва арх. Петров, като изтъква, че публично-частното партньорство може да помогне за съхраняването на културното наследство, стига да се приложат подходящи политики. От друга страна, когато културното наследство се използва като средство за печалба, съществува риск историческото му значение да избледнее, което би ощетило идентичността и самосъзнанието на местните общности.
Кой е отговорен?
Липсата на ресурси за поддържане и контрол върху паметниците от страна на държавата и общините, както и търсенето на възможности за икономически растеж, често водят до тези преобразувания. „Основният проблем със сградите паметници на културата е, че те са частна собственост. Това затруднява опазването им и често води до тяхното занемаряване,“ добавя бившият министър на културата Боил Банов. Според арх. Петров, за да се съхрани културното наследство, трябва да се въведат по-ефективни финансови механизми за подкрепа на собствениците, включително частни лица и общини. „Ако културното наследство е споделена обществена ценност, съхраняването му трябва да бъде подпомогнато с обществения ресурс, който държавата преразпределя,“ отбелязва той, подчертавайки нуждата от сериозни инвестиции в тази област.
Възможни решения за балансиране на икономическите и културните интереси
Арх. Петров разказва как в своята практика е убедил собственик на 100-годишна къща в Старинния Пловдив да я реставрира вместо да я разруши: „Тази къща стана един от най-известните хотели в Пловдив, където гостите усещат духа на града. Така може да се намери баланс между икономическия интерес и опазването на старите ценни сгради – с диалог и адекватни политики,“ споделя той.
Културното наследство на България е подценено богатство, което често става жертва на комерсиализация поради липса на ресурси и адекватна политика за опазването му. В резултат на това исторически обекти губят своята автентичност и културна стойност, превръщайки се в печеливши, но исторически обеднели обекти. За да се съхрани това наследство, е необходима балансирана стратегия, която съчетава обществена подкрепа и инвестиции с подходящи регулации.
