„Лукойл“ обмисля мащабна продажба на бизнеса си в България, включваща най-голямата рафинерия на Балканите – множество международни кандидати и съмнения около ключовите участници в сделката
Руският енергиен гигант „Лукойл“ обмисля продажбата на своя най-голям актив на Балканите – рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, която е и най-голямата компания в България по приходи. Според неофициални източници, на които се позовава Financial Times, предпочитан кандидат за сделката е катарско-британски консорциум. Състои се от компанията Oryx Global, контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад, и британската търговска фирма DL Hudson. Информацията, обаче, е последвана от множество уточнения и неофициални данни, които разкриват една значително по-комплексна картина.
Продажбата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ — далеч от финала
Макар че консорциумът на Oryx Global и DL Hudson се споменава като предпочитан кандидат, източници в българските медии уточняват, че сделката все още е на етап преговори. Реалната ситуация предполага, че не само рафинерията в Бургас, но и целият бизнес на „Лукойл“ в България се предлага като един пакет, включващ и други подразделения като търговската мрежа и още две по-малки компании.
Според източници на българското издание „Капитал“, процедурата за продажба на бизнеса е напреднала, но краен купувач още не е избран. Очаква се обвързващи оферти от кандидатите до края на ноември, а окончателното решение за продажбата и евентуалният купувач ще бъдат ясни в началото на следващата година. В допълнение, приключването на сделката ще изисква време за получаване на необходимите регулаторни одобрения.
Продажба под натиск
Решението на „Лукойл“ да обмисли продажба на активите си в България не е без влияние от местната политическа и икономическа ситуация. През последните години българското правителство засили натиска върху руските компании в контекста на усложнените международни отношения и наложените санкции срещу Русия. Печалбите на рафинерията в Бургас, която обработва основно нефт от Казахстан, също играят роля за решението на „Лукойл“, тъй като компанията може да се стреми да „забави топката“ и да симулира излизане, ако политическата ситуация се промени.
Кандидати, слухове и реалност
От изтеклата информация става ясно, че освен Oryx и DL Hudson, в надпреварата за придобиването на „Лукойл Нефтохим Бургас“ са останали и други стратегически играчи. Макар Oryx Global и DL Hudson да проявяват интерес, техните възможности и опит в нефтения сектор остават съмнителни, а подобен тип сделка е значителна финансова тежест за тях. Сред потенциалните купувачи на по-късен етап се включват близо десет различни международни компании, включително стратегически петролни играчи, които могат да осигурят стабилни ресурси за снабдяването на рафинерията.
Въпреки слуховете, че сумата по сделката може да достигне 3 милиарда долара, липсва официално потвърждение, а редица източници съобщават за потенциално по-ниски суми. Появата на реномирано издание като Financial Times в разпространението на тази информация безспорно повиши интереса към случая, но от изявления на българския енергиен министър Владимир Малинов става ясно, че няма официална информация за продажбата на актива. От страна на рафинерията също излезе позиция, опровергаваща медийните публикации.
Кой стои зад Oryx Global и DL Hudson?
Главният акционер на Oryx Global, Ганим бин Саад ал Саад, е свързан с различни бизнес начинания в Катар и в миналото е заемал публични постове в правителството на Катар. Той има интереси в разнообразни сектори, включително авиация, която обаче претърпя неуспех със закриването на частната авиокомпания Rizon Air през 2016 г. Бизнесменът проявява интерес към опортюнистични инвестиции в петролната индустрия и е участвал в подобни консорциуми, като този за италианска рафинерия на „Лукойл“ през 2022 г.
DL Hudson, от друга страна, е основана през 2016 г. и основно се занимава с търговия на метали, като през 2023 г. тя е реализирала 2 милиарда долара оборот. Главният изпълнителен директор на DL Hudson, Санджив Шах Толиа, е бивш стоков брокер и е свързан със структури от корпоративната група Rektron Group Inc., която е листвана в Канада и Франкфурт и към момента разполага с капитализация под 100 милиона долара. Капацитетът на тези компании да финансират подобна сделка е обект на съмнения, което подчертава липсата на опит и възможности за участие в придобиването на нефтена рафинерия с размерите на „Лукойл Нефтохим“.
Според публично достъпна информация, DL Hudson има представителен офис в България, като местният й представител е свързан с известния бизнесмен Атанас Коларов. Той е известен от 90-те години като директор на фалиралата плевенска рафинерия „Плама“. В LinkedIn профила си Коларов е обозначен като главен изпълнителен директор на „DL Hudson Балкани“, но дейността на неговата компания е слабо проследима, а липсват индикации за реална бизнес активност в страната.
Бъдещето на „Лукойл Нефтохим Бургас“
Който и да е краен купувач, сделката със „Лукойл“ ще е едно от най-големите придобивания в българската енергийна индустрия за последните години. Разглеждани са различни сценарии, включително придобиване на бизнеса от стратегически инвеститори или участие на офшорни фондове. Интересът от казахстанската KazMunayGas и азербайджанската Socar е споменаван многократно, а в краткия списък на кандидатите се включват и турските компании Cengiz и Oyak, както и унгарската MOL, която има амбиции за разширяване на своите активи в региона.
Друг сценарий е придобиване по примера на сделката на „Лукойл“ в Италия, при която ISAB в Сицилия беше продадена на кипърската G.O.I. Energy с партньорство с търговеца на суровини Trafigura. Макар това да остава спекулация, подобен модел би осигурил стабилност на рафинерията чрез международен партньор за снабдяването й с ресурси.
Финансови показатели и значение на рафинерията
За 2023 г. рафинерията отчита приходи от 8.6 милиарда лева, което я прави най-голямата компания в България по този показател. Компанията отговаря за значителен дял от пазара на горива в страната и е важен икономически играч в региона. От 2023 г. насам „Лукойл Нефтохим“ прекрати изцяло доставките на руски нефт и премина на алтернативни сортове, включително казахстански и арабски нефт. Преминаването към по-устойчиви ресурси е част от процеса на зеления преход, който е изискване за всички енергийни компании в ЕС.
Търговската мрежа на „Лукойл България“ също отчита значителни приходи от 6.3 милиарда лева и висока печалба от 128 милиона лева. Заедно с над 220 търговски обекта и складове на едро, „Лукойл“ разполага с добре изградена вертикална структура в България. Мрежата включва и ключови съоръжения като продуктовия тръбопровод, свързващ рафинерията с централни разпределителни точки като „Илиянци“ край София. Продаваните активи обхващат и подразделенията „Лукойл България бункер“ и „Лукойл ейвиейшън България“, които обслужват специфични нужди в горивната логистика и авиацията, което придава добавена стойност за потенциалните купувачи с интереси в региона.
Тази структура не само представлява атрактивен актив за стратегическите инвеститори, но и създава възможност за международните компании да се установят по-устойчиво в Югоизточна Европа, увеличавайки достъпа до петролните пазари на Балканите. България е стратегически разположена за търговия с нефт и горива, което допълнително вдига стойността на „Лукойл Нефтохим Бургас” и търговските активи на компанията в страната.
Значението на тази сделка е от голямо значение не само за „Лукойл“ и българската икономика, но и за регионалния енергиен пазар. Придобиването на толкова мащабен актив би дало нови възможности за стратегическите играчи, които търсят по-голяма независимост и устойчивост в условията на геополитически и икономически промени, особено във връзка с променящата се енергийна политика на Европейския съюз и наложените ограничения върху руските енергийни доставки.
