Разрастващите се центрове за данни крият сериозни екологични последствия
Да, технологиите са нашето бъдеще, прогрес и това, което ни свързва едни с други, но оставят след себе си опустошителни последици. Една от основните щети е въглеродният отпечатък. Цифровите технологии са отговорни за около 4% от глобалните емисии на парникови газове, а само интернет отделя приблизително 1,6 милиарда тона парникови газове годишно. Потреблението на енергия в сектора нараства с около 9% годишно. В този контекст, темата за устойчивостта в цифровата ера придобива все по-голямо значение и предизвиква въпросът – може ли да има по-екологичен подход към нашата нарастваща зависимост от данните?
Какъв въглероден отпечатък оставя средностатистическият потребител?
Оказва се, че дори най-простите действия – като четене на имейли или гледане на видеоклипове – допринасят към въглеродните емисии. Според изчисленията на професор Майк Бърнърс-Лий, изпращането и получаването на един имейл може да генерира 17 грама CO2, а изпращането на един обикновен имейл без прикачен файл генерира около 4 грама CO₂. Това може да звучи като незначително количество, но ако всеки ден изпращате по един имейл, то за една година въглеродният отпечатък ще достигне приблизително 1460 грама CO₂ годишно. За сравнение, изпращането на имейл с прикачен файл води до още по-голямо количество емисии — около 50 грама CO₂ на имейл, според ESG News.
За да придобием по-реалистична представа – едно пътуване с автомобил на разстояние от 1 км генерира около 120 грама CO₂, което е значително повече от емисиите, причинени от изпращането на имейли. За производството на 1 кг говеждо месо се отделят около 27 кг CO₂. Това еквивалентно количество въглероден диоксид значително надвишава стойностите, свързани с дигиталните ни навици,.
Всеки клик и всяко видео, което гледаме онлайн, се съхранява в огромни центрове за данни, които обработват и прехвърлят информацията до нас. Тези центрове се изграждат с бързи темпове в много страни по света, като само във Великобритания се инвестират милиарди в нови съоръжения. Въпреки че те намаляват времето за достъп до информация (т.нар. латентност), за охлаждането и работата им е нужна огромна енергия, а в страни като Ирландия и Нидерландия са наложени ограничения поради притеснения за енергийния разход.
AI допълнително замърсява околната среда
С развитието на генеративния изкуствен интелект като ChatGPT и Claude, нуждата от енергийни ресурси става още по-голяма. AI услугите като тези, които предоставят автоматични обобщения на търсенията в Google, например, използват до 10 пъти повече енергия от обикновеното търсене. Заедно с други нови технологии, това добавя нови предизвикателства за устойчивото управление на енергията в центровете за данни.
Какво можем да направим?
Експертите апелират към „дигитална трезвеност“ – по-разумно използване на интернет и технологиите. Много от нас нямат реална представа колко данни се генерират ежедневно, нито какво влияние оказва това върху околната среда. Прости стъпки като намаляване на качеството на стрийминга или ограничаване на безсмислените съобщения в груповите чатове могат да окажат реално въздействие върху нашия въглероден отпечатък.
Технологиите играят значителна роля във формирането на въглеродния отпечатък, като допринасят за емисиите на парникови газове по различни начини. Производството и използването на електронни устройства, интернет и облачни услуги изискват огромни количества енергия, която често се осигурява чрез изкопаеми горива.
Съществуват множество иновации, които имат потенциала да ограничат този ефект. Преходът към възобновяема енергия като слънчева, вятърна и водна енергия за захранване на технологиите е стъпка, която значително намалява въглеродните емисии. Подобряването на енергийната ефективност също е важен фактор – иновации като енергийно ефективни сървъри и технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид подпомагат тази кауза.
В България идеята за намаляване на въглеродния отпечатък набира популярност, особено сред младите хора и бизнеса. Много компании вече внедряват устойчиви практики и инвестират в зелени технологии.
