С намаляващия брой прочетени книги на година, България се нарежда сред страните с най-ниска читателска активност. Какво разкриват тези данни за културните и образователните реалности в страната?
В България, читателската активност продължава да намалява, като според последните данни от World Population Review за 2024 г. българите четат средно около 4.96 книги годишно. Това нарежда страната близо до дъното в класацията, като сравнително малко хора посвещават значително време на четене. Тази тенденция не е нова; още през 2022 г. Евростат отбеляза, че под 20% от населението в България прочита поне една книга годишно. Над половината българи изобщо не отварят книга, което ни поставя в дъното на европейската класация, редом с държави като Италия и Румъния.
На фона на световната картина, най-четящите страни като САЩ, Индия и Великобритания демонстрират значително по-високи нива на читателска активност – съответно със 17, 16 и 15 прочетени книги годишно. Въпреки това, четенето по целия свят показва тенденция към спад, дори сред студентите в елитни университети, където обемът на задължителната литература е намален.
Ниската читателска активност в България може да се обясни и с образователни фактори. Според последното проучване на PISA от 2022 г., близо половината гимназисти са функционално неграмотни – макар формално да разпознават буквите, те не разбират по-сложни текстове. Това е тревожен сигнал, че образователната система не успява да култивира навици за четене и критично мислене.
Въпреки песимистичните данни, българските издатели споделят, че интересът към книги не е напълно изчезнал. През последните години се наблюдава ръст в предлагането на жанрова и научно-популярна литература. Според издателя Виктория Бисерова, българите все още четат, особено през лятото, когато предпочитат жанрови книги.
От друга страна, съвременното разбиране за „четене“ все по-често включва кратки форми на съдържание като публикации в социални мрежи и статии в интернет. Въпреки че много хора прекарват време в такъв тип четене, това не предлага същите ползи като четенето на книги. Книгите изискват по-задълбочено внимание и развиват критично мислене и култура на изразяване – качества, които са от съществено значение за едно здраво и активно общество.
