Страната трябва да преодолее съществени пропуски в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма
България продължава да бъде част от „сивия“ списък на Специалната група за финансови действия (FATF) като държава с неадекватни мерки за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Година след като бе включена в този списък, България остава под засилено международно наблюдение, което оказва значително влияние върху нейните икономически и финансови перспективи, включително амбициите ѝ за членство в еврозоната.
Стратегически пропуски и необходимост от подобрения
Според новия доклад на FATF, България е направила първи стъпки в посока подобряване на своите мерки срещу прането на пари, като е „демонстрирала начално прилагане на националния си план за действие“. Страната е въвела надзор, основан на риска, за оператори на пощенски парични преводи, компании за обмен на валута и фирми за недвижими имоти, които често представляват високорискови сектори по отношение на незаконни финансови потоци. Въпреки това, според FATF, мерките все още са недостатъчни, за да гарантират стабилност и прозрачност в българската финансова система.
От доклада на FATF става ясно, че България трябва да премахне оставащите пропуски в съответствието си със законодателството, като гарантира, че информацията за действителните собственици на активи е точна и актуална. Непълнотата на регистрите и липсата на точност в данните остават сериозен проблем, който намалява прозрачността и създава рискове за възникване на финансови престъпления.
Подобрение в разследванията и наказателните мерки
Международната организация призовава българските власти да засилят усилията за разследване и наказателно преследване на различните форми на пране на пари, като в доклада се обръща внимание и на случаите на корупция и организирана престъпност. FATF препоръчва при операции, свързани с финансиране на тероризма, да се провеждат паралелни финансови разследвания. Прозрачността и отчетността са ключови аспекти за преодоляване на този проблем, а българските власти трябва да предоставят стабилна правна и институционална база за защита от финансови престъпления.
Мониторинг на организации с нестопанска цел и целенасочени санкции
Друг важен аспект в доклада е необходимостта от засилен контрол над организациите с нестопанска цел, които могат да бъдат уязвими към злоупотреби, свързани с финансиране на тероризма. България трябва да идентифицира рисковите организации и да приложи мерки за мониторинг и предотвратяване на потенциални злоупотреби.
Също така се посочва, че страната трябва да подобри механизмите за прилагане на целенасочени финансови санкции във връзка с финансирането на разпространение на оръжия. Този проблем е от съществено значение, тъй като неадекватните санкции могат да допринесат за разрастване на международните мрежи за незаконен трафик на оръжия.
Политически ангажимент и международни предизвикателства
През 2023 г. България пое политически ангажимент за изпълнение на препоръките на FATF и формулира план за излизане от „сивия“ списък. Въпреки заявените намерения обаче, докладът подчертава, че предприетите мерки до момента са недостатъчни. Продължаващото присъствие на страната в „сивия“ списък означава, че тя остава в компанията на държави като Хърватия, Монако, Филипините и Йемен, където финансовите системи са обект на засилено наблюдение.
Амбицията на България да влезе в еврозоната също е пряко засегната от този въпрос. В последния конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) е посочено, че България трябва да ускори усилията си за изпълнение на мерките от плана за действие. Невъзможността за справяне с този проблем представлява сериозна пречка за интеграцията на България в европейския финансов съюз, като този въпрос се поставя редом с проблемите, свързани с инфлацията.
България в международен контекст: примери за успехи и предизвикателства
Докато България остава в „сивия“ списък, примери като Турция показват, че с активни мерки и стабилен подход една страна може да бъде извадена от този списък. През юни 2024 г. Турция бе извадена от „сивия“ списък след като FATF отчете „значителен напредък“ в борбата с корупцията и прането на пари. За сравнение, Сенегал успя да постигне подобно излизане за период от около четири години. Историческите данни показват, че излизането от „сивия“ списък обикновено изисква поне две години и половина, което подчертава сложността и дългосрочността на процеса.
Присъствието на България в този списък поставя сериозни въпроси пред финансовата и политическата ѝ стабилност и изисква последователни усилия за надграждане на системите за контрол, които да гарантират адекватна защита от финансови престъпления.
