Матраците са съставени от небиоразградими материали и могат да се нуждаят от до 600 години, за да се разградят напълно
В България ежегодно се произвеждат около 350 000 матрака, а допълнително се внасят около 150 000. Около 126 000 матрака се изхвърлят всяка година, като повечето от тях се депонират, според Rematrak. Те са едни от най-обемните артикули на пазара, които потребителят може да рециклира. Вероятно ще ви се наложи да смените матрака си след 10 до 20 години от закупуването, но предвид размера и теглото това няма да е лесен процес.
Матраците съдържат няколко ценни материала, като например стомана, които могат да бъдат рециклирани. Повечето компании за преработване на матраци обаче отчитат потребители, които изхвърлят един матрак, особено ако трябва да го изнесете. Това означава, че най-оптималната опция е да намерите превозвач, който ще го рециклира вместо вас.
Ето няколко съвета как да постъпите, за да постигнете целта си:
- Ако купувате резервен матрак, който се доставя, попитайте дали магазинът ще изнесе стария ви матрак за рециклиране!
- Ако вашата местна програма за рециклиране предлага събиране на насипни отпадъци, обадете се и попитайте дали матраците са включени и рециклирани!
- Ако рециклирате матрак, за да почистите имот, намерете местна транспортна компания, която ще отнесе този и други артикули за рециклиране. Можете да намерите тези компании с помощта на онлайн търсачка като Yelp.
Защо трябва да рециклирате матрака си?
Приблизително 80% от материалите в стандартния матрак могат лесно да бъдат рециклирани, но всяка година се изхвърлят 15 до 20 милиона матрака само в САЩ и те заемат 40 кубически фута(12,19200 метра) място на депото.
Какви видове рециклируеми материали съдържа матракът?
Вашият стандартен матрак се състои от дървена рамка, стоманени пружини, полиуретанова пяна и плат. По време на рециклирането горния слой на тъканта се изрязва и отделя, за да се изложат останалите материали.
Металните пружини се продават като скрап, тъй като стоманата е един от най-често рециклираните материали в света. Дървото се нарязва или се използва за мулч. Дунапренът може да се рециклира в подплата за килими, а тъканите – във филтри за индустриални машини.Той е синтетика и обикновено е фалшив, с по малки слоеве полиуретан, което го прави много сложен, защото е много разнороден. Могат да се правят направим тротоарни плочки от този плат, смесен с дунапрен, а от самия полиуретан, който е най-същинската част на матрака. Съществува технология, по която правим ребра, тоест мелим полиуретан. Докарва се при 160 градуса, дезинфекцира се и се получава нов рециклиран полиуретан или рефрен.
Пружините се състоят от дървена рамка, стоманени намотки и памучен външен слой (така че всичко освен пяната от матрак). Те имат много подобен процес на рециклиране и обикновено се приемат с матраци за рециклиране.
В България матраците, излезли от домакинството и не са изцапани с кал и речна вода, могат да се извозят до площадката в село Петърч. Там механично се рециклират, разглобяват се на съставните им части. Остава много малко метал и дърво. Тези матраци съдържат елита, много текстил, полиуретан, познат на хората като дунапрен. Разделят се на отделни съставни части и оттам се търси място на всеки един продукт, който излиза от матрака, като и текстила го делим на различните видове полиуретан, а също го делим на различни видове. Някои от тях стават за рециклиране, а други не.
Как се изхвърлят надуваеми матраци и водни легла?
Въпреки че тези видове матраци са лесни за разваляне, те нямат ценни материали, които биха оправдали разходите за рециклиране. Ако изобщо е възможно, опитайте се да поправите тези матраци сами, като например закърпете дупки, за да предотвратите течове! В противен случай трябва да ги източите, за да заемат възможно най-малко място и да ги изхвърлите в боклука.
Защо българите не рециклират матраците си?
Рециклирането на матраци е тема, която все още не е толкова развита в България, но набира популярност като част от усилията за управление на отпадъците и устойчиво развитие. Въпреки че няма конкретни официални данни и статистики, свързани с рециклирането на матраци у нас и това показва, че съществуват затруднения при този процес. “Едрогабаритните отпадъци трябва да започнат да се събират отделно, а матракът е най-големият от тях. Какво означава това? Мека мебел и матраци на едно място, а тоалетни, строителни отпадъци – на друго, а на трето всички храсти, клони и дрехи. Всичко това трябва да се събира разделно, защото в момента се слага до кофите. Така е по закон. Оттам нататък се взима, мачка се и се депонира в земята за вечни времена, за 600 години, за 1000 години”, това споделя Гена Събева, основател на франчайз марка ВИТ – Борсата за матраци.
Рециклирането на матраци попада в по-широката рамка на законодателството за управление на отпадъците в България, която е в съответствие с европейските директиви за кръгова икономика. Законът за управление на отпадъците (ЗУО) определя задълженията на общините и бизнеса за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци, включително големите и обемисти отпадъци като мебели и матраци.
Матраците не се считат за опасни отпадъци, но поради размерите и сложната си структура, тяхното рециклиране изисква специфични процеси на демонтаж и сортиране. Тези едрогабаритни отпадъци обаче са изградени от синтетични и трудноразградими материали. В Англия гласуват закон, че преди да бъде заровено нещо, трябва да се докаже, че няма химия в него. “ У нас има площадка за депониране, финансирана по европейска програма, това означава, че има някаква мисъл в тази посока. Въпросът е, че програмата ни свърши и сега бизнесът инвестира частно.”, обяснява още Гена Събева.
Тя разказва още, че съвсем скоро на пазара ще се появи новата търговска верига Rematrak, която ще помогне за логистиката на старите матраци. Те ще предлагат платено извозване на изхабения матрак до село Петърч и безплатно, ако потребителят е закупил от тях. Брандът ще предлага и рециклирани матраци.
