Управляеми ли са рисковете пред България в Еврозоната? Икономистът д-р Юлиан Войнов споделя за необходимостта от спешни реформи
В контекста на дългогодишните усилия на България да се присъедини към Еврозоната, макроикономическите рискове и предизвикателства остават ключови теми в обществения и политическия дебат. В последния материал по темата акцентирахме инфлацията като основна пречка за приемането на еврото и огромното значение на политическата стабилност и ефективните реформи. Свързахме се с д-р Юлиан Войнов да внесе повече яснота по темата, чийто експертен поглед хвърля допълнителна светлина върху бъдещето на България в Еврозоната и това дали този дългогодишен процес е оправдан.
Д-р Юлиан Войнов е икономист с богат опит в областта на икономическите анализи и финансовия мениджмънт. Той има дългогодишен интерес към теми като макроикономическа устойчивост, икономическо прогнозиране и политически мениджмънт. Доктор е по икономика и е хоноруван преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. Получил е магистърска степен (MSc) по икономика от Университета на Манчестър.
Има завършени допълнителни магистърски програми и множество курсове и специализации в престижни български и международни образователни институции (London School of Economics, Massachusetts Institute of Technology, Joint Vienna Institute, Стопански факултет на СУ, НБУ и др.).
В професионалното си развитие преминава през експертни длъжности – първоначално в Агенция за икономически анализи и прогнози, частни финансови дружества и аналитични центрове, през средни ръководни длъжности в Министерство на финансите и банкови институции, като беше и на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Въпреки че е про-пазарно настроен, д-р Войнов твърдо подкрепя регулаторната роля на държавата, като се противопоставя на прекомерната ѝ намеса в икономиката.
Какви са основните макроикономически предизвикателства, пред които България се изправя по пътя към Еврозоната, и какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети, за да се постигне стабилност и съответствие с изискванията?
Макроикономическите предизвикателства или по-скоро макроикономическите рискове са управляеми процеси, които възникват и могат да възникнат без значение дали България е член на еврозоната и такива рискове ние видяхме в недалечно минало в някои държави в ЕС. Т.е. би било грешно да се предпоставят предизвикателства или рискове единствено само поради факта от членството на страната в еврозоната.
Все пак има рискове, които биха могли да бъдат прогнозирани и съответно предвидени мерки за тяхното минимизиране или неутрализиране. Някои от рисковете, които биха могли да се откроят, са следните.
На първо място, за периода преди приемане на страната в еврозоната, бих посочил опасността от продължаващо вдигане на цените на имотите, което е факт в момента, и което се дължи на два основни фактора. Първият е изключително ниските лихви, които банките отпускат по ипотечните си кредити, средно от порядъка на 2.51% които лихви са най-ниските в ЕС, като следващата държава с най-ниски ипотечни лихви е Белгия, където обаче този показател е 3,44%, или с почти 1 пункт по-висок. Този риск всъщност се появява, защото България все още не е член на еврозоната. Ако беше, търговските банки би следвало да се съобразяват с паричната политика на ЕЦБ и лихвите не би трябвало да са на такова ниско ниво.
Вторият фактор за високите цени на имотите е свързан с високия процент на сива икономика у нас, която по различни оценки средно е 30%. Това е изключително високо ниво и поради факта, че генерираните в сивата икономика ресурси не могат да бъдат внесени в търговските банки, нито изнесени в чужбина през финансовата система, инвестициите в имоти остава най-предпочитаният механизъм за тяхното изпиране, като идеята е след влизането на България в еврозоната, закупените имоти да се продадат, но вече в евро. От тази гледна точка по-скоро тенденцията ще бъде към нормализиране на цените на имотите и дори тяхното относително намаление.
Все пак описаните процеси влияят върху ценовото ниво в страната и имат отношение към покупателната способност на населението и инфлацията, която за сега обаче е в намаляващ тренд, което не е свързано директно с приемането на еврото. Като противовес на посочените процеси следва да се засили отговорността на БНБ към надзора на банковата система и търсенето на механизми за намаляване на ипотечното кредитиране, чрез плавно увеличение на лихвените проценти към минималните, определени от ЕЦБ, които към настоящия момент са на ниво от 3.75%.
Вторият макроикономически риск, който бих отчел, е опасността от прегряване на българската икономика след приемане на еврото поради простия факт, че влизането в еврозоната най-вероятно ще доведе до увеличение на икономическата активност в страната, най-вече по отношение на търговските операции. Подобно развитие се е наблюдавало в останалите държави, приели еврото, което предполага, че най-вероятно ще се случи и у нас. Увеличената икономическа активност е предпоставка за увеличение на ценовото ниво, но това е валидно само в краткосрочен план. Имайки предвид много ясно изразения тренд за спад на инфлацията, което се дължи на успокоените на международните, но най-вече на вътрешните цени след енергийната криза от преди две години, най-вероятно е да не видим някакъв сериозен ценови натиск след приемане на еврото, а дори продължаване на вече установения тренд у нас към ценово успокоение и спад на инфлацията към и под 2%, каквато е целта на ЕЦБ, а и каквото показват развиващите се процеси в еврозоната. Като мярка, която да неутрализира действието на посочените процеси бих споменал ограничаване на бюджетния дефицит до нулево ниво, а дори отчитане на планиран излишък, което да намали паричното предлагане и съответно ценовия натиск в икономиката.
На трето място бих отбелязал влошаване на търговския баланс на страната, което е риск в дългосрочен план. Този риск би се осъществил вследствие на вече споменатата по-висока икономическа активност, основно в търговията, както и поради очакваното увеличение на доходите на населението. Имайки предвид, че България има много малко конкурентни предимства по отношение на своето производство, при липсата на инвестиции в бизнеси с висока добавена стойност, които да се конкурират на международните пазари, в дългосрочен план има опасност от чувствително влошаване на платежния баланс. Като противовес на това развитие, може да се посочи привличането на повече чуждестранни инвестиции у нас, което е тенденция и в останалите страни, приели еврото, но този процес зависи в огромна степен от институционалната и съдебна среда в страната. Ако ние не видим много сериозно подобрение в тази посока, то липсата на достатъчно инвестиции може да доведе до перманентно влошаване на платежния баланс, което е предпоставка за икономическа волатилност, особено в период на рецесионни процеси.
В крайна сметка следва да се отбележи, че влизането на България в еврозоната, създава определени макроикономически рискове, но срещу тези рискове може да се противодейства с разумна и добре управлявана реформаторска политика, която да отчита съпътстващите рискове и да ги неутрализира по един подходящ начин. На второ място е важно да се каже, че тези рискове могат да се повяват и те са налични в голяма степен, както стана вече въпрос, дори и страната да не е член на еврозоната. От тази гледна точка разумната вътрешна политика е от първостепенно значение. И същевременно е важно да се отбележи, че предимствата от това страната да е член на еврозоната са несравнимо по-големи, отколкото ако остане извън нея. И тези предимства са свързани най-вече с по-висока икономическа активност, повече инвестиции, по-лесен достъп на българските фирми до международните капиталови пазари и съответно по-лесно и евтино финансиране, което пък ще бъде следствие от повишения инвестиционен рейтинг на страната и в крайна сметка всичко това ще доведе до по-високи доходи и по-висок стандарт на живот, което е крайната цел на доброто държавно управление.
Как оценявате ролята на бюджетното изпълнение и данъчната политика в процеса на присъединяване на България към Еврозоната, и какви реформи биха били най-ефективни в този контекст?
Последното редовно правителство и впоследствие намесата на парламента доведе до приемането на такъв бюджет, който определено може да се нарече напрегнат по отношение както на приходната част, така и на дефицита, като целта беше повишаване на доходите и най-вече социалните плащания към определени групи от населението и задоволяване исканията на определени бизнеси. Това напрегнато планиране на бюджета най-вероятно ще доведе до определени проблеми в осигуряване необходимите приходи за покриване на нееластичните разходи в дългосрочен план, освен ако не станем свидетели на решителни управленски реформи, които да доведат до сериозен икономически растеж. Такъв по-висок икономически растеж, както вече беше посочено, принципно би могъл да бъде осъществен вследствие приемането на България в еврозоната, а самият по-висок евентуално очакван дефицит би могъл да бъде управляват в рамките на допустимия от Маастрихт бюджетен критерий от 3% чрез заложените буфери в бюджета, които така или иначе съществуват. От тази гледна точка дори и напрегнатото и не толкова прецизно бюджетно планиране, въпреки и някакъв риск за провежданата фискална политика в страната, не представлява директна заплаха за влизането на България в еврозоната.
По отношение на реформите – България има нужда от реформи във всички публични сектори, като образование, здравеопазване, пенсионна система, отбрана, съдебна система и т.н. Вече е ноторно известно, че огромни обществени ресурси се вливат всяка година в тези нереформирани сектори, без това да води до подобряване на предлаганите обществени услуги. Според различни оценки в България всяка година буквално потъват около 20 милиарда лева обществени средства в непрозрачни корупционни мрежи, което е една от основните причини за забавеното икономическо развитие на страната и наличието на най-ниските доходи в ЕС. Същевременно сме свидетели и на определени популистки залитания по отношение на бюджетните разходи и доходите на населението, които въпреки благоприятния ефект върху гражданите, има неблагоприятни дългосрочни последици, ако в държавата не бъдат извършени наистина необходимите реформи в посочените обществени сфери. Така че необходимите реформи трябва да са всеобхватни, но именно поради това обстоятелство те са и трудни и обществено и политически неприемливи. Но липсата на реформи започва вече осезаемо да се усеща и ситуацията с демографската криза, с големия дял на граждани в опасност от изпадане в бедност, високата смъртност и ниската продължителност на живота, първите места в ЕС по сърдечно-съдови и ракови заболявания и т.н. са израз именно на такова неглижиране на сериозните проблеми пред обществото, чието решение изисква сериозни и решителни политически усилия и воля и обществен консенсус, управляван също от политическите сили в страната.
Каква е Вашата прогноза за потенциалното влияние на глобалните икономически процеси върху шансовете на България да се присъедини към Еврозоната, и как страната може да се подготви за тези външни фактори?
България е малък периферен пазар и глобалните шокове се отразяват на нея дотолкова, доколкото те влияят на нейните основни икономически партньори, които се намират в ядрото на Европейския съюз и в по-млака степен са съседни държави. България изпълнява, и то от години, основните критерии от Пакта за стабилност и растеж, които са и в основата на критериите от Маастрихт и единственият критерий, който не може да контролира изцяло, това е този за инфлацията. Имайки предвид обаче сериозното намаляване на инфлационния натиск в света и в еврозоната, успокояването на ценовите равнища се пренася и в България, което е основното препятствие в момента пред приемането на страната в еврозоната.
Разбира се, има много външни фактори, които в една или друга степен могат да ускорят или забавят процеса на присъединяване към единното валутно пространство, като войната в Украйна или Близкия изток, изборите в САЩ, климатичните промени и свързаните с това проблеми с водните ресурси или електроенергийната система, цените на суровините в световен мащаб, които влияят на инфлацията, състоянието на банковата и финансовата система в най-големите капиталови пазари и в частност в ЕС и т.н., но всички тези фактори се отразяват глобално на основните търговски партньори на България почти по едно и също време, поради което важни предпоставки за приобщаването на България към ядрото на ЕС не са толкова външни, а са свързани с вътрешните политически, реформаторски и обществени усилия в този процес. В тази връзка основните усилия, които държавата трябва да положи в подготовката си за присъединяване към еврозоната, са свързани с добре разписана процедура, каквато вече имаме в лицето на Закона за приемане на еврото, неговото правилно и навременно прилагане, ангажираността на държавната администрация в процеса и подготовката на всички необходими административни системи към замяната на лева с еврото, както и всеобхватна, добре подготвена, навременно прилагана и целево таргетирана разяснителна и информационна кампания.
