„Присъединяването на България към Еврозоната ще бъде голям стимул за инвестиции в страната и ще открие нови възможности за икономически растеж и подобряване на стандарта на живот.“ – споделя финансистът Румен Гълъбинов
В последните години въпросът за присъединяването на България към еврозоната заема централно място в националния икономически и политически дискурс. След като страната се ангажира с въвеждането на еврото като официална валута, усилията за изпълнение на критериите на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се засилиха. Въпреки това, неотдавнашните доклади на двете институции сочат, че България все още има път да измине преди да се присъедини към еврозоната. Докладите подчертават както напредъка, така и съществуващите предизвикателства пред страната, сред които най-значимото остава инфлацията.
Ще успее ли страната ни да “извърви” пътя си към членство?
В публикуваните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ от тази седмица, основната пречка пред България е критерият за ценова стабилност. Според ЕК, инфлацията в страната през последните 12 месеца до май 2024 г. е 5.1%, което надвишава референтната стойност от 4.1% с един процентен пункт. ЕЦБ, от своя страна, изчислява референтната стойност на 3.3%, което поставя инфлацията в България на 1.8 процентни пункта над допустимото. Тази разлика в оценките между двете институции създава неяснота относно бъдещите изисквания и възможностите за бързо адаптиране на страната към необходимите критерии.
Въпреки тези трудности, ЕК изразява очаквания, че България може да покрие инфлационния критерий в края на 2024 г. или началото на 2025 г., което би позволило на страната да подаде нова заявка за членство в еврозоната. Това обаче не гарантира автоматично приемане, тъй като крайното решение ще бъде политическо и ще изисква съгласие от Съвета на ЕС.
Политическа стабилност и институционална подкрепа
От Министерството на финансите на България бързо реагираха на докладите, заявявайки, че при покриване на всички критерии, страната ще поиска извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, за да ускори процеса по определяне на дата за членство. Въпреки това, съществува съществена политическа въпросителна – дали страната ще има стабилно и проевропейско правителство, което да гарантира изпълнението на тези критерии и успешното присъединяване към еврозоната.
Докладите на ЕК и ЕЦБ показват, че въпреки очакванията за намаляване на инфлацията, България все още е изправена пред значителни предизвикателства. Според ЕЦБ, инфлацията в страната може да остане трайно висока поради силния натиск върху заплатите и затегнатия пазар на труда. Увеличението на разходите за труд на единица продукция с 27.4% за периода 2020-2023 г. е над средното за еврозоната, което допълнително подхранва инфлацията.
Въпреки трудностите с инфлацията, България изпълнява останалите три числови критерия за членство в еврозоната. Това включва стабилни публични финанси с бюджетен дефицит от 1.9% от БВП, което е под референтната стойност от 3%, и съотношение дълг/БВП от 23.1%. Левът също така показва стабилност в рамките на механизма ERM II, което е ключов показател за готовността на страната за присъединяване.
През юли 2024 г. инфлацията в България отново отбеляза лек спад, достигайки 2.4% на годишна база, според данни от Националния статистически институт. Въпреки това, на месечна база индексът на потребителските цени се увеличи с 0.8%, след няколко поредни месеца на намаление. Основната причина за този растеж се крие в сезонното покачване на цените на туристическите услуги и заведенията.
Тези ценови промени имат сезонен характер, но на годишна база основните фактори, които продължават да задържат инфлацията висока, остават ресторантите, хотелите, транспортът и услугите като цяло. Въпреки очакванията за по-нататъшно забавяне на инфлацията през второто и третото тримесечие на 2024 г., силното потребителско търсене и нарастването на разходите за труд продължават да оказват проинфлационен натиск върху цените.
Значителният напредък към еврозоната
На фона на тези икономически предизвикателства, България все пак отбелязва напредък към покриването на критериите за членство в Еврозоната. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва за сравнение с останалите страни от ЕС, показва инфлация от 2.8% в България, което е същото ниво като през юни. За сравнение, инфлацията в Еврозоната леко се повишава до 2.6% през юли, според предварителни данни на Евростат.
Когато се разглежда изпълнението на Маастрихтския критерий за ценова стабилност, който изисква инфлацията в страната да не надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средната инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация, България се доближава все повече до този критерий. Докато през май страната го надскачаше с близо 2 процентни пункта, през юли разликата е намалена на около 1.53 пункта. Текущото ниво на инфлация в България е 4.308%, докато средната инфлация в трите страни с най-ниски стойности плюс 1.5 пункта е 2.9%. Въпреки че разликата все още е значителна, се очаква тенденцията към сближаване да продължи през следващите месеци.
Ако България успее да стопи разликите с останалите страни членки на ЕС по отношение на инфлацията, страната може да поиска нова независима оценка от Европейската комисия и Европейската централна банка. Ако оценката бъде положителна, може да бъде определена дата за присъединяване към Еврозоната. Българският парламент вече задължи изпълнителната власт да поиска нови извънредни конвергентни доклади, когато страната отговори на критерия за ценова стабилност. Целта е да се определи дата за присъединяване от 1 юли 2025 г., което би било първото присъединяване на страна към Еврозоната извън традиционния срок – 1 януари.
Икономистът Румен Гълъбинов, член на Стратегическия съвет към президента Румен Радев с дългогодишен опит в управлението на финансовия и застрахователния надзор в България отбелязва, че „България е част от ЕС и НАТО от години, но истинската интеграция в ЕС ще бъде завършена с членството в еврозоната“. Той подчертава, че България е в механизма ERM II от 2020 г., което е предверието на еврозоната и че страната е постигнала добри макроикономически показатели, включително ниско съотношение дълг към БВП и фиксиран валутен курс. Според него, тези постижения я правят готова за членство.
Гълъбинов също така акцентира, че присъединяването към еврозоната ще подобри икономическия климат, ще повиши доверието в държавата и ще насърчи търговията, инвестициите и стандарта на живот. Той добавя: „Присъединяването на България към еврозоната ще означава повече инвестиции в страната и по-висок икономически растеж“. Според него, еврото предоставя дългосрочни възможности, които може да не бъдат веднага осезаеми, но ще имат положително влияние в бъдеще.
Въпреки тези трудности, ЕК изразява очаквания, че България може да покрие инфлационния критерий в края на 2024 г. или началото на 2025 г., което би позволило на страната да подаде нова заявка за членство в еврозоната. Това обаче не гарантира автоматично приемане, тъй като крайното решение ще бъде политическо и ще изисква съгласие от Съвета на ЕС. В този контекст, Гълъбинов споделя, че българският банков и небанков финансов сектор активно се подготвя за прехода към еврото, като променя своите организации и процеси, за да улесни плавния преход към новата валута.
Докладите на ЕК и ЕЦБ показват, че въпреки очакванията за намаляване на инфлацията, България все още е изправена пред значителни предизвикателства. Според ЕЦБ, инфлацията в страната може да остане трайно висока поради силния натиск върху заплатите и затегнатия пазар на труда. Увеличението на разходите за труд на единица продукция с 27.4% за периода 2020-2023 г. е над средното за еврозоната, което допълнително подхранва инфлацията.
Гълъбинов споделя по какъв начин трябва да се подготви страната за нова координатна система на работа и взаимоотношения в икономиката. „Еврото предоставя дългосрочни възможности, които може дори да не се почувстват непосредствено в първата или втората година след влизането ни в еврозоната, но със сигурност това се отразява в годините напред“, заявява той. Гълъбинов посочва успешния опит на държави като Хърватия, където еврото е довело до положителни ефекти върху туризма, търговията и транспорта.
Значителният напредък към еврозоната е видим, но все още остават предизвикателства. Въпреки трудностите с инфлацията, България изпълнява останалите три числови критерия за членство в еврозоната. Това включва стабилни публични финанси с бюджетен дефицит от 1.9% от БВП, което е под референтната стойност от 3%, и съотношение дълг/БВП от 23.1%. Левът също така показва стабилност в рамките на механизма ERM II, което е ключов показател за готовността на страната за присъединяване.
В заключение, присъединяването на България към еврозоната остава основен приоритет, като страната се стреми да покрие необходимите критерии и да преодолее оставащите препятствия по пътя си към еврозоната. Както подчертава Гълъбинов, „влизането на България в еврозоната ще предостави възможности за дългосрочен икономически растеж и подобряване на стандарта на живот на хората“.
Така, въпреки икономическите предизвикателства, България продължава своя път към приемане на еврото, като се стреми да покрие необходимите критерии и да преодолее оставащите препятствия по пътя към Еврозоната.
