Тече подготовка за 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе в София през 2025 г.
България ще предложи нови обекти за включване в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това съобщи служебният министър на културата Найден Тодоров по време на заседание на парламентарната комисия по културата и медиите. Новината идва в навечерието на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе в София от 6 до 16 юли 2025 г., предава БТА. Очаква се около 4000 гости да пристигнат в българската столица за събитието, включително 1700 делегати от цял свят. Събитието ще се проведе в Националния дворец на културата (НДК), като залата и околното пространство предстоят да бъдат реновирани.
Министър Тодоров подчертава значимостта на инициативата, като отбеляза, че делегатите ще бъдат поканени да посетят важни културни обекти в България. Според него, подобно събитие е отлична възможност да бъде променен имиджът на страната, особено на фона на проблемите с поддръжката на културното наследство през последните десетилетия. Основен приоритет е спасението на древния град Несебър, който е един от най-известните обекти на ЮНЕСКО в България. Кои ще са новите предложения на страната ни за добавяне в списъка още не е ясно, но делегатите ще бъдат обстойно разведени в страната ни активно ще дискутират избора.
България и ЮНЕСКО – заедно за опазване на световното културно наследство
Българите се гордеем с 9 обекта, присъстващи в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред тях са Бистришките баби, Боянската църква, Мадарският конник, Рилският манастир и Казанлъшката гробница. Тези обекти рисуват богатата история и култура на страната и са сред основните туристически дестинации у нас.
Включването на обект в списъка на световното наследство предоставя редица предимства. То гарантира международно признание, което помага за привличането на допълнително финансиране за опазване и реставрация. Освен това, ЮНЕСКО осигурява експертна подкрепа и съдействие за развитието на устойчиви практики за управление на културното наследство. Въпреки че държавите-членки на организацията не получават директно субсидиране, те могат да кандидатстват за различни грантове и проекти, които да подпомогнат опазването на техните забележителности.
ЮНЕСКО, съкратено от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, е учредена през 1945 г. с цел насърчаване на международното сътрудничество в областта на културата, науката и образованието. Организацията работи за опазване на културното наследство и насърчаване на културното разнообразие, като нейният списък на световното наследство е един от най-значимите инструменти за защита на уникалните и застрашени обекти по света.
Бъдещето на българското културно наследство
Общата работа на Министерството на културата се измерва в три политики – живите изкуства, културното наследство и външната културна политика на България, казва Найден Тодоров.
Той обръща внимание, че страната разполага с 11 културни института в чужбина, които са „прекалено малко“.
„В Германия имаме Български културен институт в Берлин и в него работят двама човека. В Будапеща са трима, във Виена са четирима, в Скопие са двама, във Варшава е един, в Париж са двама, в Прага е един, в Рим са трима, в Лондон са двама. Общо 23 човека работят за разпространението на българската култура по света. Дори без да говоря за това какви са бюджетите, защото те също са смешни“, отбеляза служебният културен министър.
По думите му в сферата на културното наследство също има проблем. „В Министерството на културата за културното наследство работят определено количество хора – пет от тях отговарят за музеите и галериите, шест от тях отговарят за недвижимото културно наследство“, посочи той. Според него от ведомството не само не могат да реагират, но не могат дори да научат за възникнали ситуации и проблеми, тъй като нямат инструментите за това.
България има уникалната възможност да представи своето богато културно наследство на световната сцена. С новите предложения за обекти в списъка на ЮНЕСКО страната цели не само да защити своето културно наследство, но и да затвърди мястото си сред световните лидери в опазването на културното наследство.
