Според експертите на ОББ, България има шанс да изпълни критериите за ценова стабилност и да се присъедини към еврозоната към края на 2024 г.
Макроикономическата обстановка в страната показва, че инфлацията се забавя, въпреки лекото ѝ ускорение през летните месеци. През юни процентът нарасна до 2,5 на годишна база, докато базисната инфлация достигна 2,8%. България следва тенденциите в еврозоната, където ЕЦБ въведе рестриктивна парична политика, която доведе до забавяне на инфлацията и спад в цените на жилищата в някои страни.
Препятствията по пътя към еврото
Цените на жилищата в България продължават да растат, като през първото тримесечие на 2024 г. те са нараснали с 16% спрямо същия период на предходната година. Този ръст изпреварва общата инфлация в страната и осреднения ръст на цените на жилищата в ЕС. Увеличението е движено от високото търсене, подпомогнато от достъпните ипотечни кредити и устойчивото нарастване на средната работна заплата, която е нараснала със 17,8% през първото тримесечие. Въпреки това, експертите прогнозират, че ръстът на цените на жилищата ще се забави, следвайки тенденциите в Еврозоната. В анализа се посочва, че нарастването на заплатите в комбинация с политическата нестабилност създава ограничения за конкурентноспособността на икономиката, като според анализаторите на този фон е логично ръстът на заплатите да се забави. Нестабилната политическа обстановка е доминиращия довод в решението на ЕС за присъединяването на страната ни към Еврозоната.
Забавянето на общата инфлация води до ръста в цените на жилищата също постепенно да се успокои, както това се случи в еврозоната. Поради тези причини за 2024 г. експертите на ОББ очакват средно нарастване до 9,9 процента, колкото беше миналата година.
„Поради тясното обвързване на националната икономика с еврозоната, тези процеси се пренесоха у нас. БНБ частично ги подкрепи, тъй като във валутен борд не може да се провежда монетарна политика. Под влияние на тенденцията в еврозоната, инфлацията в страната осезаемо забави темпа си. От друга страна, проинфлационната фискална политика и свръхликвидният банков сектор подкрепиха цените на жилищата в страната. Страхът от възможна нова инфлационна вълна, ограничените инвестиционни алтернативи, националната психология, фаворизираща притежаването на жилище и концентрацията на населението в големите градове допълнително подхранват тази тенденция“, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев, цитиран в бюлетина на ОББ.
Проблемите пред българската индустрия обаче не могат да бъдат пренебрегнати. Спадът на индустриалната продукция с 6,3% през май показва забавяне в сектора, докато строителството отбелязва умерен ръст, воден от публични проекти. Индикаторът за бизнес климата също показва лек спад, което отразява несигурността в икономиката и политическата ситуация.
Опитът на Хърватска
Хърватия приема еврото като официална валута на 1 януари 2023 г., след като успешно изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната. Процесът е изпълнен с подобни на страната ни предизвикателства, включително поддържането на инфлацията под контрол и осигуряването на фискална дисциплина, което включва намаляване на държавния дълг и дефицита. Политическата и обществена подкрепа също са ключови фактори, тъй като сред хърватското население витаят съмнения.
След приемането на еврото, икономиката на Хърватия остава стабилна с положително развитие, основно в аутсорс и туристическия сектор. Страната се възползва от всички позитиви, предоставени от другите страни в Еврозоната. В момента хърватите отново се сблъскват с проблеми от същия характер, които могат да повлияят на дългосрочната устойчивост на икономиката. Това е естествен ход на събитията в следствие на световните икономически трусове.
