Как Кремъл не успява да отговори на геополитическите предизвикателства за положителен резултат на руската икономика
Русия се изправя пред сериозна демографска криза, която застрашава икономическото бъдеще на страната. Според доклад на Atlantic Council, демографският спад в Русия може да доведе до намаляване на населението на страната наполовина до края на века. Това предизвиква тревоги относно бъдещата устойчивост на руската икономика, която вече страда от сериозен недостиг на работна ръка и икономическа нестабилност.
Войната в Украйна допълнително влошава демографската ситуация в Русия. По данни на американски разузнавателни служби, до края на 2023 г. над 300 000 руски войници са загинали или ранени, а около един милион руснаци са напуснали страната след началото на инвазията. Тези тенденции допринасят за задълбочаване на проблема с недостига на работна сила, който според Руската академия на науките достига рекордните 5 милиона души към края на същата година.
Експертите предупреждават, че намаляването на населението може да доведе до по-нисък икономически растеж и производителност. Прогнозите сочат, че до 2026 г. руската икономика може да бъде изпреварена от тази на Индонезия, която се характеризира с нарастващо население.
Войната в Украйна: Катализатор на демографската катастрофа в Русия
Русия се изправя пред сериозен демографски проблем, който заплашва да намали населението на страната наполовина до края на века, според доклад на Atlantic Council. Докладът, написан от Харли Балзер, почетен професор от университета в Джорджтаун, посочва дългогодишния демографски спад в Русия. Според данни на Световната банка, ръстът на населението на страната е намалял през последните 10 години. Този спад е допълнително усложнен от войната в Украйна. По данни на американски разузнавателни служби, до края на 2023 г. над 300 000 руски войници са загинали или били ранени, а около един милион руснаци са напуснали страната след началото на пълномащабната инвазия, наредена от Владимир Путин.
Демографската тенденция създава сериозни проблеми за руската икономика, която вече страда от остър недостиг на работна ръка. В края на 2023 г., Русия е имала рекорден недостиг от 5 милиона работници, според изчисленията на Института по икономика на Руската академия на науките. За да компенсира недостига на работна сила, Русия се обръща към наемане на мигранти и дори труд на затворници, но тези мерки не представляват устойчиви решения на проблема с намаляването на населението, предупреждава Балзер.
Правителството на Путин не показва видима загриженост, че населението на Русия може да бъде намалено наполовина до края на века. Според Балзер, ако руските лидери не разработят и финансират по-ефективни политики, единствените решения на демографския спад ще бъдат инкорпорирането на неруски територии и/или имиграция от Азия и Африка. Тъй като населението на Русия продължава да намалява, имигрантите ще бъдат все по-важни за икономическото възстановяване на страната.
Експертите предупреждават, че намаляващото население може да доведе до множество проблеми за руската икономика, като по-нисък растеж и производителност. Atlantic Council предвижда, че до 2026 г. руската икономика може да бъде изпреварена от тази на Индонезия, където населението расте.
Войната в Украйна може би е била започната от Путин с разбирането, че демографската и икономическа ситуация в Русия няма да се подобри през следващите две десетилетия. Въпреки това, войната превръща нарастващата криза в катастрофа, като нанася тежки щети на икономическите връзки на Русия с глобалните пазари. Икономист от UC Berkeley предупреждава, че Москва е на път да изпадне в тежка рецесия до края на годината, поради срива на енергийния търговски сектор и намаляващия достъп до американския долар.
Как Китай се възползва от симптомите на руската икономика
Войната в Украйна и наложените на Русия западни санкции започват да разкриват слабостите на руската икономика, което предоставя възможности за Китай да извлече ползи от ситуацията. Въпреки че Владимир Путин хвали нарастващата търговия между Русия и Китай, китайските банки започват да се дистанцират от руските финансови институции, за да избегнат последствията от санкциите, наложени от Запада.
През декември 2023 г. президентът на САЩ, Джо Байдън, издаде изпълнителна заповед, която заплашва да отнеме достъпа на китайските институции до американската финансова система, ако те участват в търговия, свързана с руската военна индустрия. В отговор на това, редица големи китайски банки, включително Банката на Китай и China CITIC Bank, са ограничили или напълно спрели обработката на плащания в юани за руски банки, които са под санкции.
Руските компании вече усещат ефектите от тези ограничения. Около 80% от плащанията в юани се връщат в Русия без да бъдат изпълнени, а процесът на транзакция може да отнеме седмици и дори да бъде анулиран без причина. Това затруднява способността на руските компании да извършват международни плащания, като ги принуждава да прибягват до посредници или „търговски къщи“, което увеличава транзакционните разходи с до 10%.
Основният проблем в плащанията между китайските и руските компании е непредсказуемостта. Китайските банки не могат да бъдат сигурни, че плащанията от Русия ще бъдат изпълнени, което създава несигурност и води до повишени разходи за вноса на китайски стоки в Русия. Дори ако всички китайски банки спрат да обработват плащания от и към Русия, търговията между двете страни вероятно ще продължи по алтернативни канали. Въпреки това, новите начини на плащане ще увеличат транзакционните разходи и ще направят китайския внос по-скъп за руския пазар.
Въпреки че има възможности за използване на цифрови активи и криптовалути за осъществяване на трансгранични плащания, тези опции също са свързани с рискове от вторични санкции, което допълнително усложнява ситуацията. По този начин, Китай се възползва от слабостите на руската икономика, като ограничава достъпа си до рискови финансови операции, докато продължава да търси начини да поддържа търговските си интереси.
Инфлация и финансова нестабилност
Руската централна банка увеличи основния лихвен процент до 18% в петък, най-високото ниво от повече от две години насам. Това решение отразява нарастващото безпокойство в Москва, че икономиката на страната, разтърсена от войната, е на път да изпадне в хиперинфлация.
Според Елвира Набиулина, председател на руската централна банка, увеличението с два процентни пункта е наложено заради значителното „прегряване“ на икономиката. Това увеличение е първото от декември насам и повишава лихвените проценти до повече от двойно спрямо нивото преди година, и близо до 20%, което беше въведено като извънредна мярка след началото на инвазията на Русия в Украйна през началото на 2022 година.
Годишната инфлация в Русия през този месец достигна 9%, значително над целта от 4%, поставена от финансовите власти на страната. Набиулина заяви, че „масштабът на прегряването“ през първата половина на годината е най-голямият, който руската икономика е наблюдавала от 16 години. Централната банка вече прогнозира инфлация от до 7% за цялата година. Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, посочи в петък, че президентът Владимир Путин е доволен от работата на централната банка, въпреки че икономическите показатели на Русия са „много, много положителни“. Той добави, че „никоя икономика в света не е свободна от текущите проблеми“ и че „определени регулаторни мерки“ се предприемат за справяне с тези проблеми, като същото се прави и в Русия.
Руската икономика се е адаптирала по-добре към международните санкции и изискванията на войната, отколкото западните официални лица са прогнозирали. Въпреки това, решението на Набиулина подчертава рисковете, тъй като правителството наля огромни суми в руската икономика, за да финансира военната операция. Съществуващото напрежение на трудовия пазар, влошено от мобилизацията на мъжете за фронта, принуждава руските фирми да повишават заплатите, което допринася за инфлацията.
Набиулина посочи, че резервите на трудовата сила и производствения капацитет са почти изчерпани. Освен това, „рисковете, свързани с външните условия,“ също допринасят за упоритата инфлация, като руски компании прехвърлят тежестта на санкциите на потребителите под формата на увеличени цени. Разходите за военните нужди в Русия са достигнали почти една трета от всички разходи в бюджета за 2024 година, а нивото им е нараснало повече от три пъти след инвазията в Украйна през 2022 година. Руското правителство все още не е предложило бюджет за следващата година, който ще бъде индикатор за бъдещата икономическа траектория. Някои икономисти не изключват възможността за допълнително увеличение на основния лихвен процент през септември.
Бъдещето на Руската федерация остава неясно, тъй като страната продължава се сблъсците с икономическата си нестабилност. Въпреки че правителството се опитва да се адаптира и да поддържа икономиката, настоящата ситуация показва, че Русия е изправена пред сериозни предизвикателства, социални вътрешни и геополитически конфликти, които ще определят нейното бъдеще. Изолацията е все по-видима в икономическите и социалните аспекти на Русия. Наложените санкции и дипломатическите натискания ограничават възможностите на страната за икономически растеж и международна търговия, което допълнително засилва демографската криза и влошава социалната стабилност. Като резултат, Русия се оказва в положение на нарастващ дефицит откъм налични възможности и финансови ресурси, което усложнява усилията й за икономическо възстановяване и дългосрочно развитие.
