Революцията в електрическата мобилност: Предизвикателства и възможности за инвестиции сред производителите на електромобили
Секторът на електрическите превозни средства преживява динамични промени, които поставят на изпитание както утвърдените, така и нововъзникващите компании. Фалитите на имена като Fisker, Lordstown и Proterra са доказателство за високата конкуренция и трудностите в индустрията, която все още е на етапа на своето формиране. В същото време стратегически партньорства, като това между Rivian и Volkswagen, демонстрират потенциала на устойчивите и добре подкрепени играчи да се утвърдят като лидери в новата ера на мобилност.
Но докато глобалният пазар на електромобили расте с впечатляваща скорост, България остава далеч назад. Липсата на зарядна инфраструктура и неадекватната държавна подкрепа значително забавят адаптацията на българския пазар към новите тенденции в електрическата мобилност. В контекста на тези предизвикателства инвестициите в електрически превозни средства се нуждаят от прецизен анализ и внимателен избор на платформи като Freedom24, които предлагат на инвеститорите възможности за участие в този бързо развиващ се сектор.
‘’Черният списък’’ на компании, преустановили дейност
Секторът на електрическите превозни средства, който доскоро беше символ на иновации и екологично бъдеще, се изправя пред сериозни предизвикателства. Последната жертва на тези трудности е базираният в Калифорния производител на електрически превозни средства Fisker, който обяви фалит на 18 юни. Компанията, чието единствено предложение беше електрическият SUV Ocean, не успя да реализира своите амбиции поради комбинация от вътрешни проблеми и нарастваща конкуренция от утвърдени автомобилни гиганти и бързо разрастващи се китайски производители. Въпреки опитите за реорганизация и преговори за спасение с големи автомобилни компании, Fisker не успя да намери необходимата подкрепа и беше принуден да прекрати дейността си.
Друг значим играч, който не успя да преодолее предизвикателствата на индустрията, е Proterra – водещият производител на електрически автобуси в САЩ. Компанията подаде заявление за защита от фалит по глава 11 през август, но наскоро намери купувачи за своите подразделения, включително производството на автобуси, батерии и електрически задвижващи системи. Въпреки това бъдещето на заводите на Proterra в САЩ остава несигурно, като новите собственици ще трябва да се справят със същите предизвикателства, които доведоха до упадъка на компанията. Въпреки значителните инвестиции, включително тези от големи играчи като Volvo и Phoenix Motorcars, Proterra не успя да постигне финансова стабилност, което поставя под въпрос бъдещето на електрическите автобуси, които някога се смятаха за ключов елемент от американската транспортна екосистема.
Според Тимур Турлов, CEO на Freedom Finance Corp, фалитите на Fisker и други нововъзникващи компании в сектора на електрическите превозни средства „илюстрират сериозните проблеми, с които се сблъскват новите играчи в индустрията“. Турлов подчертава, че тези компании не успяха да се справят с „проблемите на конкуренцията, производствения цикъл и регулаторните въпроси, както и с променящите се потребителски предпочитания“. Според него „провалът на новите компании се дължи на тяхната неспособност да прилагат успешен бизнес модел в индустрия с високи капиталови изисквания и дълги производствени цикли“.
Турлов отчита прогресивните опити на новите компании да приложат бизнес модела на смартфоните, като „разработват дизайна и технологията, но възлагат монтажа на външни производители“. Според него, Tesla води индустрията за електрически автомобили именно защото притежава „множество фабрики по целия свят, които осигуряват контрола върху производствения процес и маржовете“.
Стратегически партньорства между нови и утвърдени играчи в автоиндустрията
Въпреки тези трудности, стратегическите партньорства между новите и утвърдените играчи в индустрията предлагат нова перспектива и възможности за напредък. Един от най-значимите примери за такова партньорство е между германския автомобилен гигант Volkswagen и американския стартиращ производител на електрически превозни средства Rivian.
Volkswagen обяви инвестиция от до 5 милиарда долара в Rivian, което представлява значителен ход в стратегическото му преминаване към електрическите превозни средства. Въпреки успеха на флагманските модели на Rivian – електрическите SUV R1S и пикап R1T – и началната стойност на акциите му, която достигна почти 100 милиарда долара при IPO през ноември 2021 г., компанията се сблъска с финансови трудности. Лошите новини от ранната 2023 г., когато Ford продаде голямата част от своите дялове в Rivian, след като регистрира загуба от 4,7 милиарда долара от инвестицията си, подчертаха предизвикателствата, пред които е изправена компанията.
Въпреки появилия се риск, Rivian успя да привлече вниманието на Volkswagen, който обяви създаването на съвместно предприятие с цел разработване на следващо поколение електрическа и електронна архитектура и софтуерни технологии. Volkswagen ще направи незабавна инвестиция от 1 милиард долара в Rivian чрез конвертируеми облигации, които ще се трансформират в акции след получаване на необходимите регулаторни одобрения. Потенциални допълнителни инвестиции до 4 милиарда долара ще бъдат предоставени в два транша по 1 милиард долара през 2025 и 2026 г., в зависимост от успешното реализиране на съвместното предприятие.
„Чрез нашето сътрудничество ще предоставим най-добрите решения на нашите превозни средства по-бързо и на по-ниска цена“, заяви Оливър Блум, CEO на Volkswagen Group. Инвестицията на Volkswagen в Rivian е знак за нарастващата взаимовръзка между утвърдените автомобилни производители и иновативни стартиращи компании в стремежа им да водят в трансформацията на мобилността към електрически технологии.
Китай – електромобилната търговска заплаха за пазара на Европейския съюз
Секторът на електрическите превозни средства в Европа преживява съществени промени, породени от нарастващото влияние на китайските производители. В отговор на растящата заплаха от евтини китайски електромобили, Европейският съюз е увеличил митата за електрически автомобили, внесени от Китай, което предизвика сериозни реакции от Пекин. Допълнителните мита, вариращи между 17.4% и 38.1%, се добавят към съществуващото мито от 10%, като така най-високото общо ниво на митата достига почти 50%.
Тази мярка следва разследване на Европейската комисия, което установи, че индустрията за електрически превозни средства в Китай получава несправедлива субсидия, което представлява икономическа заплаха за европейските производители на автомобили.
Въпреки тези усилия, ЕС е изправен пред трудния баланс между защитата на вътрешната индустрия и изпълнението на своите ангажименти за преход към зелена икономика, включително забраната на продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 г. Поради това, новите мита са приложени по различни нива в зависимост от производителите: BYD – един от водещите китайски производители на електрически превозни средства, е поставен под най-ниското допълнително мито от 17.1%, докато Geely и SAIC получават съответно 20% и 38.1%.
Тази ситуация поставя ЕС пред сложни предизвикателства. Търговският конфликт може да доведе до ескалация на търговска война между Европа и Китай, което би могло да има сериозни последици за региона, който все още е зависим от китайските доставки за постигане на климатичните си цели. Пекин вече отговори с обвинения в ескалация на търговските напрежения и заплаши да предприеме ответни мерки, които могат да засегнат европейските износители. Противоречията сред държавите-членки на ЕС също са нараснали. Докато Франция и Испания подкрепят новите мита, Германия, която разчита значително на китайския пазар, е против. Това разделение подчертава сложността на ситуацията и необходимостта от внимателно управление на търговските отношения, за да се осигури баланс между защита на местната индустрия и стратегическите цели за устойчиво развитие.
Българската перспектива по отношение на електромобилите
Броят на електрическите автомобили в България се удвои за по-малко от година, достигайки 10 951 към 1 декември 2023 г., в сравнение с 4 477 към края на 2022 г., което е ръст от 144%. През последната година са регистрирани 6 474 нови електромобила, от които около 2 хил. са нови, а останалите – втора ръка. Въпреки това, електромобилите съставляват едва 2.6% от всички новорегистрирани автомобили за годината, показват данните от портала за отворени дати – Open Data BG
Ценовите фактори играят роля в този ръст, като употребяваните електромобили поевтиняват значително по-бързо в сравнение с автомобилите с вътрешно горене. Според проучване, цените на употребяваните електрически коли са спаднали с над 33% за година, докато цените на автомобилите с двигатели с вътрешно горене са намалели с 5.1%.
Независимо от значителния интерес, държавната подкрепа остава ограничена. В България няма значителни финансови стимули за електромобили, а инфраструктурата за зареждане е слабо развита, с едва 1 574 публични зарядни точки. Последният опит за насърчаване на електромобилите включва бъдещия Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който предвижда създаване на фонд за подпомагане на покупката на електрически автомобили и изграждане на зарядна инфраструктура. През последните години електрическата мобилност в България се развива, но с много бавни темпове. Въпреки че през 2023 г. глобалната динамика на електрическите превозни средства се увеличи, България забави темповете си и рискува да изостане от общите тенденции.
Към март 2024 г. броят на електрическите автомобили в България е достигнал 13 466, което е увеличение с 26,6% спрямо октомври 2023 г. Хибридните автомобили също показват ръст от 31,4%. Въпреки това, електрическите автомобили съставляват само 0,4% от общия брой леки автомобили, а темпът на растеж спрямо предходния период е спаднал с 2,9%.
Основни предизвикателства пред България включват високата цена на електромобилите, недостатъчната зарядна инфраструктура и липсата на адекватна законодателна и институционална подкрепа. Спешно е необходима държавна политика за подготовка на кадри, създаване на национален портал за информация за зарядни точки и активна подкрепа на секторните организации и общините в развитието на електрическата мобилност.
