Босна и Херцеговина получи статут на донор на Международната асоциация за развитие (IDA) през 2023 г., заедно с Армения и Грузия, след като от три десетилетия се нуждае от финансиране
Международната асоциация за развитие (IDA) на Световната банка бе домакин на поредица от събития, включително Регионалния форум на IDA в Босна и Херцеговина от 22 до 24 юли. Активностите проследяват пътя за възстановяване на босненската икономика и устойчивост след войната и партньорството между страната и IDA, пише Euronews.
IDA е клонът на Световната банка, който предоставя финансова подкрепа и подкрепа за развитие на страни с ниски и по-ниски от средните доходи. Той е сред основните помощници на тези държави и има дълбоки традиции в подкрепата им по отношение на инфраструктура, развитие на бъдещите поколения и възстановяване нормалния начин на живот след продължителни войни и икономически сривове.
Босненският форум отбелязва и неотдавнашния преход на Босна от страна, която трябва да бъде финансирана от IDA, до това, самата тя да стане донор. Клонът на Световната банка за 21ва година разширява списъка със страни-донори, сред които са Обединеното кралство и САЩ.
Защо Босна се нуждаеше от помощ и как IDA й “подаде ръка”?
Босна и Херцеговина е силно засегната от войната в Босна (1992-1995 г.), което води до значителни икономически и инфраструктурни щети. След войната повечето от населението се нуждае от хранителна помощ, а много услуги и инфраструктурни съоръжения са унищожени или неизползваеми. Икономическото производство спада до 10-30% от предвоенните нива, а БВП се свива до под 20% от тях. Доходът на глава от населението става под 500 долара. Военни и полицейски контролно-пропускателни пунктове ограничават свободата на движение, усложнявайки икономическото възстановяване. Страната разчита на значителна външна помощ, включително от IDA, за възстановяване на инфраструктурата и икономиката.
IDA дарява над 533 милиарда долара средства в 115 страни от 1960 г. насам, главно чрез нисколихвени заеми и безвъзмездни средства. Те позволяват на държави с недостатъчни ресурси поради ниска икономическа производителност, политически сътресения и други конфликти все пак да имат достъп до подпомагащо финансиране.
От 1996 г. IDA инвестира повече от 2,8 милиарда долара (2,58 милиарда евро) в Босна и Херцеговина. Един от основните начини, по които IDA помага на Босна и Херцеговина, е чрез реконструкцията и развитието на страната.
Д-р Райко Томаш, член на академичната общност в БиХ, казва в доклада „Пътуване от следконфликтно възстановяване към устойчив мир и развитие“, издаден по случай 30 г. от партньорството на страната с IDA: „За кратък период от време експертите на Световната банка спечелиха доверие в Босна и Херцеговина, занимавайки се с проблемите на реконструкцията, подобряването на условията на живот, осигуряването на икономическа устойчивост, намаляването на бедността , прилагане на реформи и предвиждане на бъдещето, всичко това, към което се стремяха обикновените хора в страната, точно затова Световната банка стана доверен партньор във всички части на Босна и Херцеговина”.
Друг важен начин, по който Световната банка помага на Босна да си възвърне позициите в следвоенна среда, е подкрепата й в прехода от социалистическа към пазарна икономика.
Чрез инициативи като Проекта за техническа помощ за приватизация, Кредита за приспособяване на приватизацията на предприятия и банки, Проекти за подкрепа на заетостта, Проект за кредитиране на частния сектор и други, IDA помогна значително за рестабилизирането и разрастването на частния сектор в страната и привличането на чуждестранни инвестиции.
Световната банка също подпомага развитието на икономически и граждански услуги, включително транспорт, управление на отпадъците, градско жилищно строителство и инфраструктура, производство на електроенергия, водоснабдяване, обезвреждане на противопехотни мини и развитие на селското стопанство. През последните три десетилетия на партньорство БВП на страната се е утроил, като износът е нараснал 10 пъти, както и очевидното социално и икономическо подобрение.
Комбинираните усилия на Босна и Херцеговина с IDA за преход на пазара, поддържане на фискалната стабилност и намаляване на бедността водят страната най-накрая да получи статут на донор миналата година, заедно с Армения и Грузия. Това ще позволи да продължи да подкрепя по-бедните страни чрез IDA, както и да служи като вдъхновение за други разкъсвани от войни страни.
Нуждае ли се България от финансовата помощ на IDA?
IDA предоставя финансова подкрепа на страни с ниски и по-ниски от средни доходи. Основните критерии за получаване на помощ от IDA включват ниско ниво на доход, кредитоспособност и икономически, и социални нужди. България не отговаря на тези критерии, тъй като има по-високи средни доходи на глава от населението(1.255 щ.д.) и достъп до международните финансови пазари . През първото тримесечие на 2024 г. БВП на България нараства с 1.8% в сравнение с предходната година, а доходът на глава от населението е значително по-висок от прага за страните с ниски доходи, които са подпомагани от IDA. Освен това, България има достъп до финансови пазари и не се счита за страна с ограничена кредитоспособност.
До преди 27 години нашата страна претърпява дълбока икономическа криза. Отчита се спад в БВП от 15% за две години, наблюдава се хиперинфлация на стойност 2019% за периода март 1996 – март 1997 г., съсредоточават се над 24% от активите на банковата система в закритите банки и за финал – до края на 2001 г. икономиката не е стигнала равнището на БВП за 1995 г. Тогава България е влизала в критериите на IDA и е можела да се възползва от помощта на СБ. В периода от тогава до днес икономиката на страната ни постига огромен разцвет, благодарение на иновативните бизнес стратегии на българските предприемачи.
