Растящите цени на зехтина водят до разрастване на паралелния пазар
ЕС отчита рекорден брой потенциални случаи на измами със зехтин и неправилно етикетиране през първото тримесечие на тази година. Инфлационният натиск задейства разширяване границите на скрития пазар за кухненския продукт.
Цената на зехтина се е увеличила повече от два пъти от 2018 г. насам, като производството е засегнато от екстремни метеорологични условия, причинени от климатичната криза и други фактори, пише The Guardians.
Измамите със зехтин достигат рекорден брой
С увеличението на цената, се увеличава и броят на „трансграничните сигнали на ЕС“, които включват неправилно етикетиране и измама със замърсени масла. През първото тримесечие на 2018 г. в ЕС са регистрирани само 15 такива случая.
Измамите нарастват до рекордните 50 случая през първите три месеца на тази година, повече от трикратно увеличение, според данни, публикувани от The Guardian съгласно законите за свобода на информацията. Броят описва обаче са само онези, които са били открити и докладвани от държавите-членки на Генералната дирекция по здравеопазване на ЕС. Цифрата допуска домашни случаи и истинският мащаб на измамите вероятно е много по-голям.
Докладите за инциденти включват масла, замърсени с неразрешени вещества като пестициди, минерални масла и един случай, при който са открити стъклени фрагменти.
Отчетени са измами, при които представяният като чист зехтин екстра върджин има примеси на масла с по-лошо или по-евтино качество, както и случаи, при които необработеният зехтин е етикетиран като висококачествен, но е измерена по-ниска киселинност). Има и няколко появи на подвеждащи етикети за произход.
Нерегламентирано транспортиране
През февруари, като типичен пример, Германия съобщи за случай от Израел на „лампантно масло“ – качество считано за неподходящо за консумация от човека без допълнително рафиниране, което се предлага на пазара като „екстра върджин зехтин“. През март се съобщава и за пласиране на бутилки с „подвеждащо погрешно етикетиране от Сирия, преминал през Холандия“, като някои от маслата са преминали границите на няколко държави.
От 182 уведомления за измами със зехтин и несъответствие, изпратени до ЕС от началото на 2023 г., 54 са свързани с продукти от Италия, 41 от Испания и 39 от Гърция.
Мерки и правни норми
През юли 2022 г. ЕС въведе нови правила за проверките за съответствие на пазарните стандарти за зехтина, както и методите за анализирането му.
Говорител на Европейската комисия заяви, че по-големият брой известия в системата не показва повишен риск за потребителите.
„Годишният по-висок отчетен брой уведомления е доказателство за по-добър обмен на компетентните органи на държавите-членки и тяхната бдителност спрямо измамите във веригата на хранително-вкусовата промишленост. Комисията има нулева толерантност към измами. С оглед предоставянето на потребителите на висококачествен зехтин в ЕС Комисията организира годишни семинари и насърчава сътрудничеството между страните от ЕС, за да гарантира, че тези проверки се прилагат правилно и гарантира обмена на подходяща информация за тези, които работят със зехтин.”, допълни още представителят.
Крис Елиът, професор по безопасност на храните в Queen’s University Belfast, казва, че въпреки че последствията от поглъщането на замърсен зехтин могат да бъдат сериозни, е много малко вероятно той да се появи на рафтовете на големите супермаркети. „Повечето хора, които изневеряват, вероятно ще го направят в райони, където няма мониторинг или наблюдение. Малките предприятия или хранителните услуги са по-уязвими към измами”, допълва още Елиът.
Течното злато
Глобалното затопляне води до спад в нивата на производство на зехтин през последните години. Посевите в Испания, които произведоха повече от половината зехтин в света през 2018-19 г., бяха засегнати от суша и горещи вълни от над 40C.
Временните данни на Международния съвет за маслиновите продукти показват, че глобалните производствени нива се очаква да спаднат до 2,4 милиона тона през 2023-24 г., което е 27% по-малко спрямо 2018-19 г. и по-ниско от 2,6 милиона тона в прогнозираните нива на потребление.
В резултат на това цените логично скачат. Сто килограма необработено маслиново масло от Jaén в Испания струваха 787 евро през ноември миналата година спрямо 262,50 евро пет години по-рано, което прави зехтина по-привлекателен продукт за организирани измами.
Олио или зехтин предпочита българинът?
Поскъпването на зехтина се усеща и от българските потребители. Преди година студено пресован зехтин е струвал с почти 20% по-малко, а на фона на повишаващите се цени се увеличават и мнимите търговци. В пика на инфлацията през октомври на 2023г. цената на литър зехтин у нас е почти 25 лева, което е ръст с 5 лв. за година.
На годишна база цените на зехтина в Европа растат с 50%. Това засяга и България като тук маслиновото масло се превръща в “луксозен продукт”. Олиото е все още предпочитам продукт, въпреки че и неговото потреблението на глава от населението за тримесечие е спаднало от 2.8 на 2.5 литра от миналата година до сега, отчита НСИ.
