Реставрираният кулен часовник от 1915 г. отново зазвъня след 40 години затишие
С ръчно задвижване на махалото на 110-годишния часовник на Централни хали беше официално открита възстановената историческа сграда в гр. София. След близо година мащабни дейности по реконструкция и реставрация, от днес емблематичният „покрит пазар“, проектиран през 1906 г. отваря врати за първите си посетители. Инвестицията на новия собственик на сградата – Kaufland България, надхвърля 50 млн. лв., като на 15 млн. лв. възлизат дейностите по възстановяване на оригиналните й вид и функции – включително освобождаването на пълния обем на търговската зала, както е бил замислен според оригиналния проект.
Това, че в историческия културен паметник се помества частен бизнес подбуди множество дискусии сред обществото. Някои са позитивни, други си задават въпроса: “Защо общината не е отделила бюджет за реставрация?”. Въпреки това, се открива красив баланс между частен бизнес и историческа архитектура.
„Опазването на културното наследство е отговорност на всеки един човек, а още по-голяма за бизнес лидерите, каквито сме ние в Kaufland. Освен инвестицията от над 50 млн. лв, която ние направихме във възстановяването на сградата, ние ще продължим да инвестира в развитието на културно-историческото наследство на града и квартала. Изключително важно за нас беше да спазим обещанието си към обществото и да върнем сградата на софиянци. Направихме го. Всеки посетител може свободно да влезе през основния вход, да разгледа, да обиколи, да се качи на панорамата или да се потопи в потайностите в сутеренния етаж където е експозиционната зона за история, култура и изкуства. И всичко това не е обвързано с покупка“, заявяват от Kaufland.
Те издават още, че от юни стартира и „Сцена Централни хали“. Там ще бъдат подкрепяни артисти и местни творци, ще се съставят творчески програми с безплатен достъп. Повече от половината активностите в културния календар ща са с вход свободен, а други ще са с преференциални цени на билетите. Събитията ще са в четири тематични направления – културно наследство, кулинарна култура, детска сцена и култура, изкуства и занаяти.
Още за откриването
На грандиозното отваряне на вратите на софийските Централни хали присъстваха знакови личности, сред които кметът на столична община. Той изрази благодарности към Кауфланд:
„Искам да изкажа своите големи благодарности към компанията за спазеното обещание – за това, че успя да възстанови тази прекрасна сграда в нейния пълен блясък. Избрахте по-дългия и по-скъп път, но го направихте отговорно и това е един великолепен пример какво отношение трябва да имаме всички ние към града ни. Мога да си пожелая и други знакови сгради да имат същите добри собственици и да бъдат възстановени по този начин.“
Най-голямата верига хипермаркети у нас придоби сградата от предишните й частни собственици през 2022 г. с ясната заявка да възстанови оригиналните й вид и функции и да я направи достъпна за софиянци и гостите на града. С откриването й ангажиментът е изцяло спазен, като към него е добавено разработването на сцена за култура, изкуства и образователни проекти и поддържане на ежемесечен културен календар със събития.
Това беше приветствано и от зам.-министъра на културата Илко Ганев, който благодари на компанията за направените инвестиции в запазването на културното и археологическо наследство на Централните хали. Заместник-министърът на туризма Павлин Петров отбеляза, че благодарение на Kaufland Централни хали са върнати на туристическата карта на България, заместник-министърът на икономиката д-р Давид Сукалински отчете приноса на компанията в развитието на икономиката на страната ни. Иван Капитанов зам.-министър на земеделието и храните подчерта ролята на Kaufland България в подкрепа на българските производители.
ред официалните гости, които приветстваха огромните усилия, положени от страна на Kaufland за възстановяването на сградата беше и Н.Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Германия в България.
Повече за избора на Централни хали като обект на инвестиция
За изпълнението на отделните елементи по проекта Kaufland България въвлича широк кръг от доказани експерти в отделните области – архитекти, археолози, историци, реставратори, културолози. Ключов консултант на проекта са специалистите от Регионален исторически музей – София. В памет на автора на проекта, от компанията се обръщат към един от най-известните български скулптори Георги Чапкънов, който създава барелеф на арх. Наум Торбов, разположен до централния вход на сградата.
Освен нестандартния стил на разпределение на секторите в магазина, друга идея на компанията е да запази на долния етаж всички автентични релефи и атрибути от Централни хали с изложбена цел и съхранение на нашата култура. Интериорът на Централните хали включва специално подбрани щандове, които са естествено вписани в спецификата на сградата. Емблематичната метална конструкция запазва оригиналния си вид, колоните са свободно стоящи, а обзавеждането е стилистично и цветово съобразено. Щандовете и мебелите са изработени от дърво и и други естествени материали. Цветовете носят автентичност и уют и не следват корпоративните стандартните на Kaufland, приложени в останалите хипермаркети от веригата.
По отношение на избора на помещение на новия си обект компанията споделя: “Важна част от корпоративната политика на Kaufland е насочена към реализиране на проекти за подобряване на градската среда. Ние разглеждаме възстановяването на Централни хали именно като такъв проект. Усилията и инвестициите, които вложихме в проекта, ще съхранят тази емблематична сграда и ще я запазят за поколенията след нас. Едновременно с това ние връщаме духа й на търговско, културно и социално средище, какъвто е бил първоначалният й замисъл.”
С възстановяването на Централните хали, Kaufland България не само подчертава своя ангажимент към запазването на културното наследство, но и успешно съчетава търговията с историческата стойност на сградата. Инициативата отразява стремежа на компанията да обогати социалния и културен живот на София. Откриването на Централните хали е ярък пример за това как частният бизнес може да играе ключова роля в опазването на исторически забележителности, като по този начин допринася за общественото благо и устойчивото развитие на градската среда.