През 2023 година, икономическият ритъм на България е забавил своя ход, синхронизиран с тенденциите на ключовите европейски партньори
Това забавяне, в контекста на продължаващото забавяне на инфлацията, поставя под въпрос амбициите на страната за присъединяване към еврозоната през 2025 година.
Неравномерен път към просперитета
От началото на века, България постепенно се приближава до средните доходи в ЕС, достигайки 62,1% от средния БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност до 2022 година. Въпреки това, страната остава най-бедната членка на ЕС, а институционалните и правителствените слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността.
Фискална стабилност във времена на криза
Икономическият растеж на България е спаднал умерено през 2020 г., последван от рязко възстановяване през следващите две години. Фискалната позиция на страната остава силна, с нетен дефицит, който не надхвърля 3% през кризисните години, и държавен дълг, който се очаква да остане на ниво от 23,8% от БВП през 2023 година – един от най-ниските в ЕС.
Подобренията, които се отразяват
Икономическият растеж между 2015 и 2020 година е подобрил жизнените стандарти за средните и най-бедните 40% от домакинствата, водейки до значимо намаление на бедността с 9,6 процентни пункта за периода.
Бавен път към стабилизация
Инфлацията продължава да се забавя през 2023 година, достигайки 3,8% до януари 2024 година. Въпреки това, дезинфлацията е бавна, а средната годишна инфлация достига 15-годишен максимум от 9,5% през 2023 година. Новата ескалация на политическата несигурност, след провалената ротация на кабинета през март 2024 година, заплашва планираните от правителството реформи. Страната се насочва към нови избори – шестите за около три години, което може да забави темпа на реформите и да застраши постигането на ключови политически цели като присъединяването към еврозоната.
Предизвикателства и възможности
Въпреки забавянето на икономиката, България има потенциала да постигне своите амбиции за еврозоната, ако се формира стабилно правителство и се поддържа тенденцията за дезинфлация. Световната банка предупреждава, че политическите рискове могат да забавят темпа на реформите и да застрашат ключови политически цели, но възстановяването в еврозоната може да даде тласък на икономическия растеж на България през 2024-2025 година.
Последвайте ни в социалните мрежи
