Употребата на въглища ли е в основата на климатичната криза?

Корица подкаст

Икономиката ни разчита на въглища и около 40 – 60% от енергията у нас се произвежда от тях

Отдавна вече климатичните проблеми не са тема “табу”. Все по-активни стават мерките за борба не срещу времето и планетата, а срещу самите нас. За никого не е тайна, че сме в климатична криза. Изключително значителен фактор, оказващ вредно влияние върху бъдещето на планетата, е непрекъснатата употреба на въглища. Експерти климатолози съветват всички нас до 2030 година да преустановим изцяло употребата на изкопаеми горива. Но защо? Какви са последиците и какво е решението?

Накратко за изкопаемите източници на енергия

В продължение на 150 години човекът генерира парникови газове, от които голяма част идват от изкопаеми горива. Те допринасят значително за глобалното затопляне и цялата бъдеща климатична беда, която ни грози. От тези горива най-вредни са въглищата и трябва да фокусираме вниманието си върху секторите, които най-силно зависят от тях. България традиционно е зависима от въглища, черпейки ги от Маришкия басейн. Икономиката ни разчита на тези изкопаеми горива и около 40 – 60% от енергията у нас се произвежда от тях, това съобщава Десислава Микова – експерт координатор на кампанията “Климат и енергия” при Greenpeace.

Ролята на гражданите

Гражданите са основната единица на държавата. Те са от огромно значение за построяването на правилен път и стратегия към промяната. Макар и институциите у нас да са безучастни и да не приоритизират климатичните промени, гражданите са многобройната маса, която заедно “повдига планини”. В България все повече хора разбират какви са възможностите на възобновяемата енергия, констатира Десислава Микова. Тя призовава още да се разговаря на тази тема, да държим отговорни политиците и дори сами да произвеждаме енергия за собствените си цели. Европа и в този контекст –  България има изключително голямо количество слънчево греене и притежава соларен потенциал. Затова би било подходящо да се създават повече енергийни общности, които заедно да произвеждат възобновяема енергия. България е благоприятна за развитие на такива дейности, но законодателството не е на такова ниво, за да отпуши всички възможности, споделя още координаторът на кампания “Климат и енергия”.

Въпреки това, се забелязва изключителна активност от страна на обществото. Преди две години са инсталирани множество соларни мощности, а малки и големи бизнеси изграждат собствени източници на енергия, но институциите нямат достатъчно амбиция.

Ролята на държавниците

У нас районите, които са най-зависими от въглищата са Стара Загора, Кюстендил и Перник. Особено голямо внимание трябва да се обърне на местно ниво в тези краища на България. Енергийната трансформация има няколко аспекта, за които трябва да се погрижат българските институции като Министерство на енергетиката, това на здравеопазването и Министерство на труда. Трансформацията е мащабна и трудна. Тя изисква визия и далновидни политики. Няма как да се видят ползите в един мандат, а може би в следващия, коментира климатичният експерт.

И както в много други отношения, България закъснява и в това за преход към възобновяема енергия. Примери са Териториалните планове за справедлив преход и Планът за възстановяване и устойчивост. Правителството гони крайни срокове, защото те са обвързани с финансиране. Въпреки препоръките да излезем от зависимостта от въглища до 2030 г., страната ни планира при нас да се случи чак през 2038 г. По изчисления на Европейската комисия, щетите от бедствията през последните 5 години са на стойност 170 милиарда евро, по думи на Десислава Микова. Това е огромна цифра за икономиката и несъмнено е стряскаща цифра за обществото.

“Отвъд сумата бих призовала да си представим, че зад сумата стоят хора, бизнеси и екосистеми. Отвъд числата, нещата са още по драматични.”, коментира още тя.

Представителят на Greenpeace споделя още от данните, че ако не намалим отделянето на парниковите газове се очаква 7%  свиване на Европейската икономика до края на века.

В това отношение почти цяла Европа се движи с много по- бързи темпове от нас и идеята се приема повече от добре. Сравняваме с Полша, която също отбелязва ръст в инициативите. Дори в сравнение със съседните ни държави Гърция, Сърбия, че и Македония забелязваме коренна промяна.

Актуални събития във връзка с прехода

Поради високото си съдържание на вредните елементи серен диоксид и живак, енергията, която използваме е забранително скъпа. Използваме вносна енергия, защото нашата е на изключително висока цена. За България е по-изгодно да използва енергия от съседките си.

Централата Марица Изток 2. Заради високата цена на енергията Марица Изток 2 работи на ниска мощност. Затова изхвърля повече вредни емисии. През последните 10 години се забелязва негативната тенденция и централата се справя трудно без финансова помощ от държавата. Вследствие на това, за нея става невъзможно да спазва най-новите тенденции за съхранение и пречистване на серен диоксид и живак. Въглищата в Маришкия басейн са с лошо качество, имат високо съдържание на сяра и пепел. В Европа се забранява разпространението на тези замърсители, тъй като имат изключително вредно влияние за здравето. Причиняват белодробни и сърдечни заболявания системно. На България е поставен срок от 4 години за осъвременяване на системите за производство на енергия, но инсталирането на системи за пречистване е скъпо. При стигането на този срок България поисква дерогация през 2018 г., но битката за ТЕЦ-а не свършва дотук.

„Ние като организация, заедно с екологично сдружение “За земята”, обжалвахме да се даде тази дерогация на Марица Изток 2, именно защото от тази централа има изключително голямо замърсяване от серен диоксид и живак“, това съобщава още Десислава Микова в подкаса „Бизнес лупа: България“

Въпреки това тази дерогация е дадена. По последна информация Съдът в Стара Загора отменя разрешителното за свръхзамърсяване на централата, но решението не е окончателно. При обжалване разрешителното за замърсяване ще остане в сила до окончателното решение по делото на ВАС.

Протест срещу Марица изток 3. За две години след възобновяването на работата си централата Марица Изток 3 е работила общо 62 пъти, от които 59 пъти се отчита повишение на нормите за серен диоксид. Вредните елементи не преминават през системи за пречистване. И там българските власти са безсилни. Това е причината да се предприемат действия от екоактивисти, които изписват “CRIME”(престъпление) върху една от охладителните кули. Това е само част от протестите на екозащитниците по проблеми свързани с глобалното затопляне. Мерки не се взимат.

Повече за Greenpeace

Greenpeace е глобална организация, която съществува повече от 50 години. В България има клон от 2011 г.,  на който е поверена кампанията “Климат и енергия” от около 7-8 години. Българският клон работи както по проблемите, така и по решенията на този казус. Основната му цел е да създаде по-голямо пространство и възможности и да насърчи все повече хора да използват споделена възобновяема енергия. Друга тяхна кауза е екологично справедливото производство на храна.

Не забравяйте да се абонирате за каналите ни в SpotifySoundcloud и YouTube, за да бъдете винаги информирани за тенденциите на съвременната икономика и бизнес!


Последвайте ни в социалните мрежи👇


Абонирай се >>>

* indicates required