Осем години по-късно – отново заетите лица у нас са под 3 млн.

работници

Статистиката показва, че работещите активно са 2.94 млн. за 2023 г.

През 2023 година, трудовият пазар у нас отбелязва нов антирекорд – за първи път от осем години насам броят на заетите лица спада под три милиона. Според данни на Националният статистически институт, заетите лица са 2.94 милиона, което поставя страната пред нови икономически предизвикателства.

Високата безработица в цифри

Секторът на услугите продължава да доминира, като осигурява препитание на близо две трети от работещите, или 1.9 милиона души. Индустрията също играе ключова роля, заетостта в нея възлиза на 29.6%, докато селското стопанство заема скромните 5.7%. Тези числа разкриват структурните промени в икономиката и насочват вниманието към необходимостта от иновации и развитие в много от секторите с цел приспособяване.

Самостоятелната заетост също е важен елемент от икономическия ландшафт, като 4.1% от заетите са работодатели, а 6.8% са самонаети (т.нар. „фрийлансъри“). Въпреки това, най-голямата част от работната сила – 88.7%, са наемни работници, като 77.0% от тях са в частния сектор.

Икономическата неактивност също е важен фактор, като над един милион души не участват в трудовия пазар, като жените са преобладаващата част от тази група. Броят на обезкуражените във възрастовия диапазон 15 – 64 навършени години е 37.0 хил., или 3.6% от всички неактивни в тази възрастова група. Това подчертава нуждата от целенасочени политики за активизиране на тези групи и подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда.

Ролята на образованието

Образованието също играе решаваща роля в трудовата заетост и икономическото развитие. Докато 9.3% от младежите на възраст 18 – 24 години рано напускат системата на образование и обучение, 35.8% от хората на възраст 25 – 34 години имат висше образование. Това е нисък процент спрямо държавите в Западна Европа. За сравнение – първите пет държави членки на ЕС в класацията за процент висшисти са Ирландия с 53,5%, Люксембург с 52,3%, Швеция с 48,6%, Кипър с 48,2% и Литва с 46,5%, по данни на Евростат. Тъй като пазарът на труда за неквалифицирана работна сила се свива, все повече хора осъзнават, че завършеното средно (гимназиално) образование вече не дава предимство при търсенето на работа и повечето млади хора се стремят да получат по-висока квалификация след завършване на гимназия.

В контекста на тези данни, думите на Асен Василев са валидни: „Няма как да станем богата държава с евтина работна ръка.“ Това изказване подчертава необходимостта от стратегически подход към развитието на човешкия капитал и привличането на висококвалифицирани кадри.

Трудовият пазар в България се намира на кръстопът. Статистиката разкрива, че целите и приоритетите на обществото се изменят и трябва да се работи усърдно в посока привличане и задържане на кадри. Пътят към промяна е осеян с пътеводните знаци на технологизацията и внедряването на ИИ и влагане на повече усилия в образованието на младите на тема Трудова етика.


Последвайте ни в социалните мрежи👇


Абонирай се >>>

* indicates required