Високата опасност от ядрено замърсяване изисква внимателно съхранение и образоване по темата
България е една от малкото страни в Европа, които разчитат значително на ядрената енергия за производство на електричество. С два работещи реактора в АЕЦ „Козлодуй“ и планове за изграждане на нови, страната е амбициозна да развива тази чиста и ефективна технология. Но заедно с това идва и отговорността да се осигури безопасното съхранение на радиоактивните отпадъци, които възникват при експлоатацията на ядрените съоръжения.
Радиоактивните отпадъци са опасни за човешкото здраве и околната среда, ако не се третират и изолират правилно
Те могат да остават радиоактивни за хиляди, а дори милиони години, затова изискват специални мерки за управление и съхранение. В зависимост от нивото на радиоактивност и продължителността на полураспада, те се класифицират като ниско-, средно- или високоактивни отпадъци. В България се генерират всички три вида, но най-голямо внимание заслужават високоактивните отпадъци, които са най-опасни и трудни за обезвреждане.
Високоактивните отпадъци включват отработеното ядрено гориво, което се използва в ядрените реактори, както и някои отпадъци от преработката му. Те имат много висока радиоактивност и топлинно излъчване, което изисква специални контейнери и охлаждане. Те също така съдържат тежки радиоактивни елементи, които се разпадат много бавно и могат да останат опасни за стотици хиляди години. Затова те трябва да бъдат изолирани от човешката дейност и околната среда за много дълго време.
“Дълбоко геоложко погребване”
Най-широко приетото решение за крайното съхранение на високоактивните отпадъци е т.нар. дълбоко геоложко погребване. То представлява поставянето на отпадъците в специални контейнери, които се поставят в стабилни геоложки формации на стотици метри под повърхността на земята. Така се предпазват отпадъците от външни влияния, като земетресения, наводнения, тероризъм или човешка грешка. След като хранилището се запълни, то се запечатва и се наблюдава за дълъг период от време.
Този метод е препоръчан от Международната агенция за атомна енергия и е приет от Европейския съюз като цел за всички държави-членки, които разполагат с ядрени съоръжения. Според Директивата за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, приета през 2011 г., всяка държава-членка трябва да разработи национална програма за създаване на такова хранилище до 2050 г. В момента няколко страни, като Финландия, Швеция и Франция, са в напреднала фаза на изграждане или планиране на своите хранилища.
А какво е положението в България?
Страната има дълга история на използване на ядрена енергия, като първият реактор в АЕЦ „Козлодуй“ е пуснат през 1974 г. Оттогава са изградени още пет реактора, от които четири са спрени по нареждане на ЕС, а двата останали работят с пълна мощност. През 2023 г. е взето решение да се откаже от проекта за изграждане на нова атомна централа в Белене, но се планира да се построят два нови реактора на площадката на Козлодуй. Това означава, че България ще продължи да разчита на ядрената енергия като основен източник на електричество в бъдеще.
В момента в България се съхраняват около 9000 т отработено ядрено гориво, което е достатъчно за изпълване на около 450 басейна за плуване, пише Economic.bg. Голяма част от това гориво се намира в специални басейни на площадката на Козлодуй, където се охлажда и се поддържа под вода. Останалото гориво се изнася за преработка в Русия, срещу заплащане на такса от 620 хил. долара за тон. Тази практика обаче е скъпа и несигурна, тъй като България няма контрол върху крайния продукт от преработката, който може да бъде използван за военни цели. Затова страната търси алтернативни решения за управление на отработеното гориво, като разглежда различни технологии, включително разработени от САЩ и Франция.
Последвайте ни в социалните мрежи
