„Трябва да изберем управници, които не искат да крадат“, категоричен е Йордан Карабинов, MBA, ACCA, CIA автор на книгата „Система за превенция на корупция и измами“. Книгата може да се намери на www.stopcorruption.bg.
България е на 72-ро място относно усещане за корупция в класиране на 180 държави. Това показва Индексът за възприятие на корупцията (CPI), който се публикува в началото на всяка година от Transparency International. Докладът се основава на анкети на експерти от цял свят по теми като свободна преса, почтеност и независима съдебна система. На първо място е страната с най-честен публичен сектор. В CPI по-ниско класираните страни се сблъскват с „ненадеждни и зле функциониращи публични институции като полицията и съдебната система“.
Според Репортери без граници, пресата в България е пълна с „корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси“. Собствеността на медиите е непрозрачна и концентрирана в ръцете на няколко собственици – въпреки повърхностното разнообразие в собствеността. При присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България се класира на 35-то място в индекса за свобода на печата, заедно с Франция. Оттогава страната ни падна до 111-то място, което е най-лошото представяне на свободата на печата, от която и да е страна членка на ЕС и страна кандидатка. Повече от 90% от българските журналисти, анкетирани от Асоциацията на европейските журналисти, съобщават за честа намеса в работата им.
Корупционните практики еволюират.
Стават все по-скрити, гражданинът все по страхлив да докладва, а парите за подкупи все по-високи. Купуването и продаването на гласове е най-явният пример за корупция, а наказанията са нищожни. Язвите в съдебната система се отварят от случаи, които се крият зад правни формулировки неразбираеми за широката общественост, никога не стават публично достояние “парите под масата” на съдията.
Как тогава всички тези случаи на корупция и кражба на обществен ресурс са странно потулени? Може ли да се изкорени корупцията в България. Какво мотивира или възпира крадците да участват в корупционни схеми, злоупотреби или други измами. Може ли всеки гражданин, журналист, или некорумпиран политик, да направи напълно сам, бърза и лесна оценка за наличие или отсъствие на система за превенция на корупция и измами в дадена организация? Може ли да се изгради система във всяка организация, била тя държавна или частна, която да минимизира корупцията?На всички тези въпроси отговаря Йордан Карабинов, един от тримата основатели на Антикорупционен фонд, сертифициран вътрешен одитор и бивш председател с три мандата на Управителния съвет на Института на вътрешните одитори в България, в новата си книга “Система за превенция на корупция и измами”.
Спрямо другите обществено политически проблеми на България, къде се нарежда този с корупцията?
Според мен това е № 1! Защото корупцията засяга всеки един от нас под формата на лошо здравеопазване, липса на професионални възможности, замърсени храни, мръсен въздух, замърсена околна среда, тънки магистрали, пътища осеяни с дупки, лошо правосъдие, и липса на доверие в институциите.
А всичко това кара младите да имигрират в търсене на по-добри професионални възможности и условия за живот на тях и техните деца. А тази имиграция на младите, води до демографска катастрофа, застаряване на нацията, и разбиване на социалната структура на обществото.
Каква е процедурата при установяване на корупционни действия?
Проверка на факти и търсене на отговорност на корумпираните служители и фирми, които дават подкупи. Ако не се търси отговорност това изпраща лош сигнал към останалите служители и те също и стават по склонни да крадат и да се корумпират.
Има ли корумпирани лица в тези институции, чиято задача е да установяват и наказват корупцията?
Всички граждани виждат (или поне тези, с които аз общувам ежедневно), че в България има много корупция и има огромно количество косвени доказателства и директни доказателства в медиите за това, че различни кметове, политици, министри, висши държавни чиновници, и редови служители са корумпирани и активно крадат обществен ресурс.
Същевременно право охранителните органи са успели да осъдят за последните 10 години само един политик бивш кмет на район Младост в София. Щом гражданите виждат корупцията, а институциите не я виждат, това означава, че хората в институциите или са подкупени да си затварят очите, или са некадърни. Средно положение няма.
Какво можем да направим – да променим управниците или да бъдат променени законите?
Трябва да изберем управници, които не искат да крадат. Най важното е управниците да не са крадци. След това трябва да променим законите и да направим цената на корупцията забранително скъпа за корумпираните и фирмите, които дават подкупи. Наричаме „забранително скъпа“ тази цена, която е толкова голяма, че човек не би искал да я плати. Страха от тази потенциална забранителна висока цена възпира потенциалния измамник да се корумпира или да краде обществен ресурс.
Пример за забранителна висока цена
Например ако един държавен служител вземе подкуп от 10 000 лв., съгласно закона трябва да се определи задължителна присъда от минимум 15 г. затвор, задължителна глоба в петорен размер или 50 000 лв., уволнение от работа без право на възстановяване и без обезщетение, забрана до живот да работи в публичния сектор, и непризнаване на пенсионен стаж на годините, за които е работил като държавен служител.
В книгата „Система за превенция на корупция и измами“ давате техники за оценка на липсата или наличието на „Система за превенция на корупция и измами“ (Система) в дадена организация. За кого е предназначен той?
Да, една от целите на книгата е да даде практичен инструментариум в ръцете на граждани, журналисти, некорумпирани политици, служители и висши ръководители. Тя е предназначена за всички други заинтересувани хора. С помощта на тези техники, те могат сами да оценят наличието и/или липсата на различните елементи на Системата и да оценят тяхната ефективност. На база своята оценка, може да се изисква от политиците или висшите ръководители да изградят липсващите елементи и/или да направят по-ефективни съществуващите, но неефективни елементи на Системата. По този начин ще бъде подобрена ефективността на цялата система за превенция на корупция и измами в дадена организация, била тя частна, държавна, или общинска.
В книгата представяте точкова система за оценяване на липсващите или на съществуващите но неефективни елементи на Системата в институцията, бихте ли я обяснили накратко?
„Системата за превенция на корупция и измами“ се състои от 26 елемента, които са подробно описани. Във всеки елемент има 5 секции:
- Цел
- Описание
- Как политиците могат да променят законите за да изградят елемента на държавно ниво?
- Как се идентифицира елемента в дадена организация?
- Как се определят точки за описания елемент?
Максималния брой точки от сбора на всички елементи е 140 т. Легенда разяснява значението на сбора на оценените точки за всеки елемент. Ако след анализ на системата за превенция на корупция и измами в дадена организация, сборът от точките на всички оценени елементи е под 70 т., това означава, че в организацията няма система. Резултат между 70 – 90 т. показва наченки на система. Резултат между 90 – 110 т. означава, че има система, при положение, че елемент 1. „Тон на върха“ има максимален брой точки. Резултат 110+ т. означава, че има система, която може да се подобри.
По този начин всеки един читател може след като прочете книгата и извърши своя собствен анализ и определи точки на всеки отделен елемент, да оцени напълно обективно дали в дадена организация има или няма „Система за превенция на корупция и измами“ и да направи препоръки за нейното подобрение.
Вие сте един от основателите на Антикорупционния фонд в България (АКФ). Имате над 20 години професионален опит и сте ръководил екипи за вътрешен одит като в 14 страни в Европа, САЩ и Австралия. За периода 2013 г. – 2022 г. сте Председател на УС на Института на вътрешните одитори в България. Може ли да опишете разликата в корупционната картина в България преди и след Прехода?
Когато настъпи промяната на 10 ноември 1989 г., аз бях на 16 г. и нямах много наблюдение върху корупцията. Но в момента, съгласно различни изследвания България е най-корумпираната страна в Европейския съюз. Европейските фондове много помогнаха за развитието на корупцията, тъй като те много лесно се поддават на корупционни схеми и злоупотреби от крадливите политици и техните помагачи в държавните и общински фирми.
Корупцията гони младите от родината поради липса на професионални възможности, лоша инфраструктура, замърсена природа, лошо здравеопазване и недоверие в държавните институции като съд, полиция, и др. Родителите стават скайп баба и скайп дядо и това разбива семействата.
Какви са вашите изводи от целия процес на проучване и създаване на системата за превенция на корупция и измами?
Рибата се вмирисва от главата! Когато ръководството е корумпирано и крадливо, служителите го виждат и те самите са по-склони да участват в корупционни схеми и да крадат. Корупцията и измамите могат да се минимизират стига ръководството да не иска да краде. Ако ръководството не иска да краде то ще изгради ефективна система за превенция на корупция и измами. Ако то не знае как, то ще наеме експерти в областта, които ще му помогнат. За мен това е толкова просто и лесно, но е очевидно e невъзможно защото не се случва вече 30 години след промените през 1989 г.. Просто ни управляват корумпирани и крадливи политици.
Корупция – определение
„Корупция е всяко искане, предлагане, даване и вземане на парични средства или услуги в замяна на даване или получаване на облаги. Всеки подкуп предложен пряко или косвено срещу действие, бездействие или противодействие на належащо изпълнение е противозаконно.“ – Гражданска конвенция за корупцията.
Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 10.05.2000 г. – ДВ, бр. 42 от 23.05.2000 г.
Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г., в сила за Република България от 1.11.2003 г.
Официалното представяне на книгата „Системата за превенция на корупция и измами“ ще се състои на 15-ти ноември в клуб „Перото“ от 19:00 в гр. София. Входът е свободен.
