Производството на храни допринася за около една трета от световните емисии на парникови газове и е един от секторите, в които е най-трудно да се постигне нулева нетна консумация.
В нашето съвремие ние като нация все повече се стремим да подобрим негативното си въздействие върху околната среда. Както при сертификата за енергийна ефективност на имотите и този за уредите, така и храната има идентификатор за зелен отпечатък.
Производството на храни допринася за около една трета от световните емисии на парникови газове и е един от секторите, в които е най-трудно да се постигне нулева нетна консумация. Новите технологии ще бъдат важни, въпреки че задачата ще бъде много по-лесна, ако хората намалят храните, които оказват най-голямо въздействие върху околната среда – най-вече месото и млечните продукти.
Компанията Oatly Group AB, която продава овесено мляко и други алтернативи на млечни продукти, стартира кампания, целяща да привлече вниманието към евтин начин за насърчаване на тази промяна в храненето – етикетирането на климата. Идеята е всички компании за храни и напитки да предоставят ясно информация за размера на въглеродния си отпечатък по същия начин, по който електрическите уреди получават своите оценки за ефективност, а опаковките на хранителните продукти – информация за хранителните стойности.
От 2019 г. насам шведската хранителна група отпечатва въглеродното въздействие на своите продукти върху опаковките в Обединеното кралство и сега иска да предизвика дискусия за това как трябва да изглежда една ефективна система за етикетиране на климата. Марки като Tenzing и Quorn също въведоха етикети за въглеродния си отпечатък върху опаковките си, но това все още е рядкост и няма стандартизиран подход.
Политиците също проучват тази идея. Партньорството за прозрачност на данните за храните, създадено от правителството на Обединеното кралство, работи по създаването на задължителна методология за доброволно екомаркиране на храните, както и по други цели – това е добро начало.
Потребителите имат право на възможно най-много информация за продуктите, които купуват, но тя трябва да бъде представена по полезен начин. Виждайки етикета за въглеродни емисии на гърба на картонената опаковка на Oatly в хладилника, прави впечатление, че само числото – 0,49 кг CO2 еквивалент на 1 кг. пълнозърнеста овесена напитка – създава само още въпроси, като например: Как се съпоставя това с млечното мляко или други растителни алтернативи?
В момента, дори ако конкурентна марка отпечата етикет за климата, няма гаранция, че измерва същите неща. Работата на FDTP за създаване на единна методология решава този проблем, но не осигурява контекст. Освен това етикетите за въглеродни емисии, като например EPC-класификацията и информацията за хранителната стойност, са наистина полезни само ако можете да ги сравнявате в различни групи. Това означава, че тя трябва да бъде задължителна.
Освен това етикетът изглежда по следния начин – абсолютното число, за каквото призовава Oatly, ще бъде най-доброто от гледна точка на сравнимостта, но то трябва да бъде придружено от някои дизайнерски характеристики, за да се откроява – етикет, който никой не забелязва, е толкова зле, колкото и етикет, който го няма – и да се тълкува лесно. Оценките на EPC са в цветен диапазон, например, а съдържанието на захар и мазнини понякога се показва чрез система на светофара. Това ни дава незабавна информация за това колко добре работи продуктът. По същия начин знаем приблизително колко калории трябва да приемаме на ден, но няма препоръчително дневно количество за въглеродни емисии в диетата ни.
Проучване сред потребителите в Обединеното кралство, поръчано от Oatly, установи широка обществена подкрепа за етикетите за климата: 62% от анкетираните подкрепят политика за въвеждане на въглеродни отпечатъци върху хранителните продукти и напитките, а 59% заявяват, че биха ограничили потреблението на продукти с голямо въздействие върху околната среда. Това звучи обещаващо, но политиците може би ще искат да се поучат от световния опит със захарта.
В борбата срещу затлъстяването в страните по света се поставят етикети със светлинна сигнализация, които показват здравословността на определени продукти. Проучванията обаче не откриват доказателства, че етикетирането е повлияло на навиците на купувачите. В условията на информационно претоварване и потенциално противоречащи си приоритети – от лоялност към марката и вкус до хранителни стойности и цена, средностатистическият купувач може да направи само толкова много оптимизации, колкото и добри да са намеренията му.
Как да намалим консумацията на захар-с по високи данъци
Повече от 50 държави са въвели данъци върху подсладените със захар напитки, а проучвания в Мексико, Обединеното кралство и Южна Африка показват, че тези налози са намалили търсенето на сладки напитки и са довели до промяна на състава на продуктите с цел намаляване на съдържанието на захар. Не е трудно да си представим как това би могло да се повтори с въглеродните емисии, като ценовият сигнал подтиква потребителите да консумират по-екологични храни и стимулира компаниите да намалят амбициозно своите въглеродни емисии.
Лошата новина за въглеродните данъци върху храните е свързана с политиката, пише Bloomberg TV. Общественият отпор срещу предполагаемите разходи за политики за нулево нетно потребление доведе до отмяна на някои цели в Обединеното кралство, а министър-председателят Риши Сунак вече заяви, че е „премахнал“ несъществуващ данък върху месото.
Ако е невъзможно въглеродният данък върху храната ни да бъде прокаран точно сега, тогава етикетите за въглерод ще бъдат допълнителен ресурс за постигане на целта.