Дали обаче идеята отговаря на ресурсите?
Три модела на Toyota Motor Corp. обикалят из САЩ на чудотворна “възобновяема бензинова смес” вместо познатото до сега традиционно гориво. Пробната обиколка е направена с цел да се докаже, че този вариант на разхищение е по-добър от електромобилите, задвижвани на батерии. Изкопаемите горива съставляват по-малко от половината от сместа и тя е с повече от 40% по-малко въглеродно-интензивна от конвенционалния бензин, според Chevron.
Това не е просто маркетинг. Компанията харчи 3,15 милиарда долара миналата година за придобиването на Renewable Energy Group Inc. или REG, водещ производител на биодизел.
Звучи лесно и полезно да превърнем захари и растителни масла, които ще намерите в кухненския си шкаф, в биогорива с цел рециклиране. Соевите зърна или захарната тръстика, които се използват за задвижване на превозни средства, не се използват за изхранване на хората, а с глобалния пазар на селскостопанска продукция това означава, че автомобилите се захранват с непрепработвани материали и рециклируеми и по-скоро се черпи от хранителните запаси. Все още има райони по света, които търпят проблема с глада и това не би било ефективно. От почти нищо през 90-те години на миналия век, преди да влезе настоящият кръг от мандати за смесване на бензин, сега горивото представлява по-голям дял от селскостопанската продукция на САЩ, отколкото храната за домашна консумация.
Отпадъчните продукти, които се насочват към депото или пречиствателната станция, осигуряват изход.
Вместо да се събират мазнини в канализацията на града, милионите литри използвано олио за готвене, изхвърляно от ресторанти и домашни кухни, могат да бъдат превърнати в поток от приходи, превърнати в пътни горива в биорафинерии. Рудолф Дизел първоначално проектира двигателя, кръстен на него, да работи с растително масло. С някои незначителни химически промени, използваното олио за готвене, или UCO, може да се смеси безпроблемно с горивото, което излиза от бензиновата помпа.
Тази теория не е подплатена с действителен резерв
Според Bloomberg TV, светът произвежда малко повече от 200 милиона метрични тона (1 метричен тон = 1000 кг) растително масло всяка година. Но производството на петрол възлиза на близо 5 милиарда тона, така че всички маслодайни семена в света няма да могат да зареждат нашите превозни средства. Този запас би стигнал за не повече от седмица – две. Част от производството се използва за повторна консумация.
Най-оптимистичните прогнози не предвиждат глобалното предлагане на използваното олио за готвене да нарасне над 28 милиона тона годишно през 2030 г., достатъчно, за да измести около 0,5% от световното производство на изкопаем петрол. Топените животински мазнини вероятно добавят най-много 10 милиона тона към тази обща сума. Казано по друг начин: дори най-оптимистичните перспективи за UCO не биха направили толкова голяма разлика по отношение на емисиите, колкото, да речем, по-широкото приемане на двигатели, които се изключват на празен ход, дейност, която представлява около 1,6% от общите емисии на парникови газове в САЩ.
Има ли начини да се сдобием с повече отработени масла? Не много. Едно от предизвикателствата при доставката на използвани мазнини е, че те се доставят от безброй ресторанти, хранителни фабрики и домове, което затруднява събирането им в индустриален мащаб. Повишаването на цената чрез задължаване на доставчиците на гориво да добавят повече UCO може да осигури икономически стимул за събирачите на отпадъци да проследяват доставките, но също така е пълно с непредвидени последици.
