12 февруари 1947г. , Париж.
Кристиан Диор представя модна линия, която променя изцяло представата за женственост.
Елегантните силуети, красивите платове и изкусни детайли дават шанс на жената, преживяла оскъдицата на войната, да се почувства отново забележителна.
За създаването на тази, а и всяка следваща своя колекция, Диор използва естествени и висококачествени платове като памук, коприна, вълна…
… звучи толкова нереалистично, почти вълшебно.
Защото от съвременна гледна точка изглежда непрактично дрехите да са направени от подобни скъпи материи.
В крайна сметка ние сме обществото на бързащите и модата също е “бърза”.
Заедно бързаме към по-скорошното си разрушение. Тъпчем се с всевъзможни продукти, които имат малка стойност за съществото ни. Накрая се оказваме затлъстели от консуматорство.
Но за да не става твърде абстрактно (може би и неясно), нека поясня:
“Бърза мода е термин, който се използва за да опише процеса на бързото създаване и продажба на евтино, модерно облекло, за да се удовлетвори търсенето. “ (източник: ballhole.bg)
Въпросното производство поглъща изключително много ресурси, бълва отпадъци, които замърсяват земята, водата, живота ни.
Модната индустрия е на второ място по замърсяване на околната среда, като отстъпва само пред нефтопроизводството.
Отговорна е за 10% от парниковите газове в атмосферата, като изпреварва по вредни емисии дори авиацията и корабоплаването. На година използва 79 милиарда кубични метра вода, които са достатъчни да напълнят 32 милиона олимпийски басейна.
Всичката тази вода се връща обратно замърсена с токсични химикали като пестициди, бои за платове и т.н. и съответно вреди на морския живот.
Освен всичко това бързата мода разчита на евтина работна ръка. Страни като Бангладеш, Китай, Индонезия, Виетнам редовно биват експлоатирани. Ниско заплащане, безкрайни работни смени и понякога нечовешки условия са ежедневие за работниците. В някои случаи се използва дори детски труд. Репортаж на CNN отразява как Узбекистан принуждава студенти, ученици и дори малки деца да берат памук.
Но кои от познатите ни брандове са “бързащи” ?
Налага се да го кажа – любимите на много от нас модни марки спадат към категорията.
Zara не е твърде устойчива марка. H&M, Mango, Shein, Victoria’s Secret, Sinsay и още много подобни брандове също не обръщат сериозно внимание на качеството, нито на използваните материали.
Испанският гигант и пионер в бързата мода Zara представя около 12-13 колекции на сезон. Дрехите им се радват на изключителна популярност, а безкрайните опашки (от личен опит казвам, че е нужно волско търпение, за да пробвате желания артикул) пред пробните в магазина го доказват.
Марката се появява редовно и в социалните ни мрежи и носена от т.нар. “модни инфлуенсъри” няма как да остане незабелязана.
Но знаете ли, че във фабриките на бранда в Аржентина, Бразилия и Турция работниците се трудят в “робски” условия и се използва дори детски труд?
През 2017 г. в магазините на марката из цял Истанбул на дрехите виси следния етикет:
Аз направих тази дреха, но не ми беше платено за нея.
Служители в местна фабрика, която шие дрехи както за Zara, така и за друга позната марка – Mango, тръгват на протест срещу работодателите си. В продължение на месеци не са получили нито стотинка за труда си и единственото, което им остава, е това послание и надеждата, че то ще предизвика промяна.
Китайската онлайн ритейлър Shein е най-голямата бързаща марка в света. На ден на сайта им се добавят цели 500 нови продукта на зашеметяващо ниски цени.
Разбира се, тези стоки се произвеждат в ужасни условия на труд, почти без заплащане за служителите и със сигурност без никаква грижа за околната среда. Смущаващ факт е, че за подобни “модни” фабрики има дори специална дума – sweatshop (да, означава точно, каквото си мислите – фабрики за потене).
Терминът е въведен през 1850 и описва претъпканата, задушаваща и ужасна обстановка, в която работниците са се трудили.
За съжаление, тази практика продължава и до днес.
Но освен крайно неетичното отношение към служителите си, Shein е обвиняван и в плагиатство на идеи, както и предлагане на обидни, неподходящи стоки като колие със свастика, пижама на Холокоста, молитвен килим предлаган като декоративна черга и др.
Шокиращо, нали?
Дрехите, които са така красиво изложени и подредени по витрините…
Дрехите, които с лекота си избираме и купуваме…
Дрехите, за които получавам комплименти, са изстрадани от друго същество твърде много.
Ние, консуматорите
В жалък опит да оправдая обсъжданото явление, а и за да бъда малко по-обективна, ще вметна, че влечението ни към бързата мода е разбираемо.
Тя е достъпна. Дава на много от нас свобода да имаме собствен стил. Позволява ни да се докоснем до шикозния свят на модата, без да даваме състояния за това.
И все пак вредите от нея са много повече.
Освен всичко изброено дотук , бързата мода поощрява още повече консуматорската култура на обществото ни.
Купуваме нискокачествени стоки, носим ги ужасно кратко време, хвърляме ги и отново се озоваваме в магазина.
По данни на ООН всяка година изхвърляме 92 тона дрехи, което се равнява на един цял боклуджиски камион бсяка секунда.
И все така няма какво да облечем.
Какво е решението?
Бързата мода няма да спре, нито ще изчезне в близкото бъдеще.
Можем обаче да я подкрепяме една идея по-малко.
В страната ни има редица малки бизнеси, които използват далеч по-устойчиви методи за производство. Добър избор са Ashante или Cocoon, като и двата бранда използват естествени тъкани или рециклирани такива.
Друга зелена алтернатива са дрехите втора употреба. Ще се изненадате какво огромно разнообразие предлагат магазини като ЗигЗаг, Мания, Remix, Шик-шик и др.
А ако все пак пазарувате от големите марки, четете етикетите и избягвайте всичко, на което пише полиестер, найлон, акрил.
Всичко това брилянтно обобщава в едно изречение дизайнерът Вивиън Уестууд:
„Купувайте по-малко, избирайте добре, накарайте ги да издържат повече“