Включването на страната ни в еврозоната е тема, която винаги предизвиква разгорещени дебати. През последните години обаче вследвие на напредъка на процес по приемане на еврото българското общество съвсем буквално се разцепи.
През последните години обаче вследвие на напредъка на въпросния процес българското общество съвсем буквално се разцепи.
От едната страната на барикадата експертите със своите дълги и логично звучащи анализи,схеми и таблици се опитват да успокоят притесненията на хората.
А от другата К. Костадинов събира подписи.
В разгара на това “опълчение” срещу еврото Емилия Милчева в репортаж за ДВ пита подписващите се какви са мотивите им:
“Почти всички от подписалите се за по-малко от два часа трийсетина души са работещи хора, в активна възраст. Пенсионери са само двама и едната с неохота обяснява, че причините са много, но най-важната е, че с въвеждането на еврото “ще остана с половината от пенсията си”. В действителност и сега си е толкова. Заплахата от безконтролно поскъпване е най-големият страх и на останалите, но се промъква и скептицизъм към Европейския съюз (EС).
Млада жена с дете: “Смятам, че трябва да има независимост на българските финансови институции и левът да се запази като символ”.
Служител в Национална служба “Охрана”: “Защото всичко ще стане скъпо, даже съм против ЕС, стига да ни управляваха нормални хора”.
Уебдизайнерка: “Прекалено бедни сме да преминаваме към еврото”. Детегледачка и съпругът ѝ – държавен служител, които разхождат кучето си, добавят, че ще обеднеем още повече.
“Притеснявам се, ако цените още се повишат. Нали виждате колко е инфлацията сега!”, е коментарът на фармацевтка.
Само един от всички запитани, представил се като “директор на дружество”, обяснява, че е за пряката демокрация и народът трябва да реши за нещо толкова важно като еврото, “от което после няма измъкване – независимо че Хампарцумян казва, че народът е тъп”.
Наскоро по БНТ, коментирайки подписката за референдума, банкерът заяви, че “волята на народа, когато от този народ 1.5 милиона са функционално неграмотни, е условна.
„Защото искам да сме с левове, не с евро“, тросва се строителен работник на въпроса защо се подписва. “Стига с тая простотия – европейщина, искат да ни вземат и розовото масло, и да направят децата ни джендъри!”
Жената в розово дълго яке и снежнобели зъби, покрити от порцеланови коронки, е ядосана, че някой изобщо може да пита за нещо, което се разбира от само себе си. Казва, че е финансист, работи от къщи и иска и получава формуляри, за да вземе подписи и от близките си.”
С други думи цари дезинформация. Хората не разбират самия процес (нормално), а масовите медии никак не се опитват да им помогнат. Вместо това бълват страховите прогнози за поскъпване и криза.
А от всичката тази паника се възползва една определена партия и хитро превърна страховете на обществото в своя основна политика.
Това обаче е друга тема и не следва да бъде обсъждана в настоящата статия.
Да се върнем обратно на еврото – какво казват експертите по въпроса?
В интервю отново за ДВ икономистът Красен Станчев дава подробен отговор:
ДВ: Добре, какво можем да кажем под черта: добро решение ли е да се въведе еврото в България?
Станчев: Трябва да отговоря малко по-дълго. Когато става дума за участие във валутен съюз, ние трябва да гледаме не само страната, която се присъединява, но и перспективите за самата еврозона. Допреди две години тези перспективи бяха по-лоши, но после политиката на ЕЦБ постепенно започна да се връща към изискванията на договорите за функциониране на Европейския съюз.
Тоест, основната мисия на ЕЦБ е поддържане на стабилност на цените, контрол над инфлацията и паричната маса. В същото време в ЕС има безкрайно много елементи на централно регулаторно планиране, които създават рискове и увеличават правителствените разходи. След което правителствата се опитват да влияят върху ЕЦБ и върху националните банки да увеличават паричната маса. Тоест, ЕЦБ трябва да следи да не се печатат повече пари, отколкото има нужда икономиката. Това беше проблем до 2021 година.
ДВ: Това беше дългият отговор. А краткият? Да или не?
Станчев: Краткият е, че тази негативна тенденция, която се забелязваше до 2021 година, сега е убита в ЕС и според мен има движение към връщане към принципите на управление на ЕЦБ – и тези принципи много приличат на принципите на управление на икономиките с Валутен съвет, каквато е България.
ДВ: С други думи, въвеждането на еврото е добре за България, така ли?
Станчев: Да, мисля, че е добре за хората и за фирмите в България.
Първоначалните критерии, които изброихме: стабилни цени, ниски лихвени проценти, предвидимост, ниски разходи за осъществяване на бизнес, по-голяма икономика – всичко това е много добре. И смятам, че България може да се справи с членството и с вътрешните си проблеми по-добре, стига те да бъдат осъзнати и добре разписани.
Изводът?
Страховете на хората са напълно оправдани. Няма как да се очаква всеки един от нас да разбира в дълбочина икономическите процеси. Отговорността за това пада върху държавните институции.
Медиите от своя страна следва да предоставят надеждна и проверена информация относно случващото се. По този начин гражданите могат да формират мнението си на база факти, а не въз основа на фалшиви новини, паника и манипулации.