Българска изследователка играе ключова роля в проекта за редактиране на генома, според думите на Нобеловата лауреатка Еманюел Шарпантие

Българска изследователка играе ключова роля в проекта за редактиране на генома, според думите на Нобеловата лауреатка Еманюел Шарпантие

Българката Елица Делчева е водеща сила в проекта за редактиране на генома, според Нобеловата лауреатка Еманюел Шарпантие, съобщи БТА. Тя бе отличена с Нобелова награда за химия през 2020 г. заедно с Дженифър Даудна за разработването на метод за редактиране на генома.

„Тя беше чудесна, беше докторант и ми каза, че ще остане и след края на обучението си, за да завършим проекта, заедно работихме по изследване, публикувано в сп. „Нейчър“. Тя беше движеща сила в проекта“, каза Шарпантие. Тя е сред 38-те Нобелови лауреати, които участват в 72-ото издание на срещата с млади учени, което се провежда от 1951 г. в Линдау, Германия.

Делчева работи с Шарпантие в лабораторията й във Виена. През 2009 г. бъдещата нобелистка продължава дейността си в Центъра за изследване върху микробите в Швеция. С помощта на Делчева Шарпантие показва, че технологията CRISPR може да редактира ДНК на специфични места в генома. 

В Линдау по време на лекция пред участниците във форума Шарпантие също посочи Делчева сред участниците в екипите й, които са допринесли за отличената с Нобелова награда технология. Тя вече се прилага масово от научни екипи, фармацевтични компании разработват терапии за лечение на редки заболявания, търси се приложение и в селското стопанство, стана ясно днес по време на дискусия в рамките на форума.

Многообразието в научните екипи е много важно, каза още Шарпантие в разговор с журналисти от шест медии от пет страни, сред които и БТА, в рамките на форума в Линдау. В Европа, ако в лабораториите работят само национални екипи, ще имаме поколение от млади учени, които са по-малко устремени и амбицирани, защото са основно в зоната си на комфорт. Многообразието в международните екипи създава конкурентна среда, не защото учените в тези екипи се конкурират помежду си, а защото заедно напредват, каза Шарпантие. Тя добави, че за науката са нужни хора, които са „гладни“ да се занимават с изследвания и много от тях са в страни, в които трудно се прави наука.

По-рано през деня днес, в рамките на работна закуска, организирана от германската Асоциация на фармацевтичните компании, които се занимават с научни изследвания, Шарпантие попита няколкото десетки млади учени в аудиторията кои от тях прилагат CRISPR в изследователската си работа. Малцина бяха участниците, които не вдигнаха ръка. Нобеловата лауреатка не скри, че се радва на широкото приложение на технологията и каза, че не е очаквала да има такъв успех. Шарпантие поясни, че през последните години това е възможно заради наличието на множество други технологии, които улесняват прилагането на генното редактиране. CRISPR се възползва от съществуващите преди нея генни инструменти, улеснение е и това, че протеинът Cas9 е открит от специалистите в над 200 съществуващи бактерии и е достъпен. 

Тя посочи и някои проблеми в приложението на технологията, като това, че е много ефективна и предизвиква приложението си и в сфери, в които не е подходяща. Според Шарпантие генетичната „ножица“, както популярно е известна технологията й, е предназначена за приложение в научни изследвания и за лечение на болести, не и за предотвратяването им. Това заляга и в мерките за регулиране на приложението на технологията, които започват още през 2015 г. с участието на академиите на науките на САЩ, Китай и Великобритания. Целта е да се наложат етични стандарти и регулация в приложението на техниките за редактиране на гени, за да не се злоупотребява и да се стига до „дизайнерски“ бебета например. Засега и научната общност е категорична, че е нужно да има етични стандарти, каза Шарпантие. 

За приложението на технологията във фармацията и медицината говори Анре Конен, ръководител на отдела за геномна медицина в компанията „Байер“. Той каза, че фармацевичната индустрия разработва два вида терапии въз основа на CRISPR. Единият път е извличане на човешки гени, редактирането им в лабораторни условия и връщането им в организма на пациента. Друга възможност е приложение на редактирани вече гени. CRISPR се придвижва бавно към приложение не само в редките болести, каза Конен. Той добави, че скоро се очаква одобрение за приложение на терапия за лечение на таласемия. В експериментална фаза е и използване на „генетична ножица“ в черния дроб за изолиране на определен дефектен протеин, от който организмът няма особена нужда, но причинява заболявания. След еднократно инжектиране около 90 на сто от тези дефектни протеини изчезват, каза той.

Юлия Янсинг от университета на Маастрихт представи приложението на технологията за редактиране на гени при растенията. Тя каза, че най-често тя се прилага при резистентни на други терапии заболявания по растенията и даде пример с гъбично заболяване по ориза, което може да порази до 30 на сто от реколтата по света. Янсинг добави, че в ЕС се подготвя регулация за генетично редактираните храни.

Срещата на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, която тази година е посветена на физиология/медицина, продължава до петък. В нея участват 38 носители на Нобелова награда и 600 млади учени от 90 страни по света, сред тях има и българи.